- Исусе Христе, успокой се!
- На мен каза да не влизам във водата на другия ден, а сега ти стоиш до кръста, сякаш че изобщо не сме говорили.
- Ти кървеше, Ана. И не би трябвало да се приближаваш до водата, щом съм те помолил, така че не се дръж сякаш се нуждаеш от моето разрешение - извика той.
- Защо си толкова решен да се излагаш на опасност, независимо че съм те помолила да не го правиш?
- Защото дали ще вляза във водата, или не, решавам аз, Ана, не ти!
- Твоите решения ме засягат пряко, Ти Джей, затова смятам, че имам правото да се противопоставя, когато тези решения са глупави! - В очите ми избиха сълзи и устните ми се разтрепериха. Обърнах му гръб и се отдалечих.
Той не ме последва.
Ти Джей беше приключил е възстановяването на къщата предишната седмица. Влязох вътре и легнах в спасителната лодка. Когато спрях да плача, си поех дълбоко въздух и трябва да съм задрямала, защото когато отворих очи, Ти Джей лежеше до мен буден.
- Съжалявам - произнесохме двамата едновременно.
- Нещастие. Дължиш ми една голяма кока-кола - казах аз. - Искам голяма, с допълнително лед.
Той се усмихна.
- Това е първото нещо, което ще направя, когато се махнем от този остров.
Подпрях се на лакът и го погледнах.
- Побърквам се вече. Толкова ме е страх.
- Аз наистина мисля, че акулата я няма.
- Не е само акулата, Ти Джей. Притеснявам се за теб страшно много, и не мога да понеса мисълта, че ще бъдеш наранен или че ще умреш. Мога да се справя тук, защото ти си с мен.
- Можеш да оцелееш, Ана. Ти можеш всичко, което мога и аз, и ще си добре.
- Няма да съм добре. Добре ще съм вкъщи, у дома, но не тук, Ти Джей. Не на този остров. - Сълзите бликнаха в очите ми, когато си представих изолацията и болката, които щях да чувствам, ако Ти Джей го нямаше. - Не знам дали човек може да умре от самота, но след време мисля, че бих поискала да умра - прошепнах аз.
Той се надигна и сложи ръка на рамото ми.
- Никога повече не изричай тези думи.
- Но е истина. Не ми казвай, че никога не си мислил за това.
Той отначало не каза нищо, но не ме погледна в очите. Накрая кимна и произнесе:
- След като прилепът те ухапа.
От очите ми покапаха сълзи и се затъркаляха по лицето. Ти Джей ме придърпа към гърдите си и ме държа, докато плачех, като ме разтриваше по гърба и чакаше да свърша. И двамата не бяхме облечени много - той с шорти, а аз с бански костюм - и допирът на кожа до кожа ме успокои по начин, по който не бях очаквала. Той миришеше на океана и това бе миризмата, която завинаги щях да асоциирам с него.
Въздъхнах, доволна от освобождението, което носи един хубав плач. Беше минало толкова време, откакто някой ме беше прегръщал, и не ми се искаше да мърдам. Най-накрая вдигнах глава. Той обхвана лицето ми в шепи и изтри сълзите ми с палци.
- По-добре ли си?
- Да.
Той ме погледна в очите и каза:
- Никога няма да те оставя сама, Ана. Не и ако зависи от мен.
- Тогава, моля те, не ходи в океана.
- Добре. - Той изтри още няколко сълзи. - Не се тревожи. Ще измислим нещо. Винаги го правим.
- Просто съм толкова изморена, Ти Джей.
- Тогава затвори очи.
Той ме разбра погрешно. Имах предвид, че съм уморена изобщо, от това винаги да изниква някакъв нов проблем за разрешаване и постоянно да се притеснявам дали някой от нас няма да се нарани или разболее. Скоро щеше да се стъмни, обаче, а беше толкова хубаво да съм в прегръдките му. Облегнах отново глава върху гърдите му и затворих очи.
Той стегна хватката си още по-плътно около мен. Едната му ръка ме галеше от рамото до кръста, а другата почиваше на ръката ми.
- Караш ме да се чувствам в безопасност - прошепнах аз.
- Ти си в безопасност.
Предадох се на притегателната сила на съня и на бягството, което предлагаше, но секунди, преди да се унеса напълно, мога да се закълна, че устните на Ти Джей минаха по моите в най-сладката и мека целувка.
Събудих се в ръцете му точно преди зазоряване, гладна, жадна и нямаща търпение да отида до тоалетната. Измъкнах се от леглото, излязох от къщата и хлътнах в гората, спирайки да събера кокосови орехи и хлебно дърво по пътя на връщане. Небето се изпълни с утринна светлина, докато измих зъбите, сресах косата си и приготвих закуската ни.
Докато го чаках да се събуди, разиграх отново снощните събития в главата си. Желанието му беше осезаемо, излъчваше се от него като топлина от огън. Дишането му се беше променило, стана по-шумно и сърцето му заби силно под бузата ми. Той бе показал забележителен самоконтрол и аз се запитах колко ли дълго ще се задоволи само да ме държи в ръце.
Запитах се колко дълго аз ще се задоволя.