Той излезе от къщата няколко минути по-късно, прокара пръсти през косата си и я върза на конска опашка.
- Здрасти. - Седна до мен и ме стисна леко за рамото. - Как си тази сутрин? - Коляното му се допираше до моето.
- Много по-добре.
- Добре ли спа?
- Да. А ти?
Той кимна, усмихвайки се.
- Спах страхотно, Ана.
След закуска седнахме на брега.
- Ами... мислех си - започна той, като чешеше едно от местата, нахапано от комари, - дали да не изкарам спасителната лодка в океана и да половя риба...
Предложението му ме ужаси.
- Няма начин - казах аз, като поклатих глава. - Ами ако акулата захапе спасителната лодка? Или я прекатури?
- Това не са ти „Челюсти“, Ана. Освен това ти каза, че не искаш да стоя във водата.
- Може и да съм се изразила така.
- Ако ловя риба от лодката, няма да бъдем гладни.
Стомахът ми изръмжа като кучето на Павлов при споменаването на рибата.
- Не знам, Ти Джей. Идеята ми се вижда лоша.
- Няма да се отдалечавам много. Само колкото да уловя нещо.
- Хубаво. Но и аз идвам с теб.
- Не е нужно да го правиш.
- Разбира се, че е нужно.
Трябваше да спихнем спасителната лодка, за да я прокараме през вратата на къщата. После я напомпахме с въглероден двуокис и я занесохме до брега.
- Промених мнението си - казах аз. - Това е безумие. Трябва да стоим на брега, където е безопасно.
Ти Джей се ухили.
- И кое му е забавното на това?
Изкарахме лодката, гребейки, в средата на лагуната. Ти Джей сложи стръв на въдицата си и започна да вади рибите една след друга, като ги хвърляше в един пластмасов контейнер, пълен с морска вода. Аз не можех да седя спокойно. Ти Джей ме дръпна да седна до него.
- Изнервяш ме - каза той и ме прегърна. - Ще хвана още няколко и се връщаме.
Лодката вече нямаше навес на покрива и слънцето печеше право върху нас. Аз носех само бански, но въпреки това изнемогвах от горещина. Ти Джей беше с моята каубойска шапка, но я свали и я нахлупи върху главата ми.
- Носът ти се зачервява - каза той.
- Изгарям. Тук е адски горещо.
Той се пресегна, загреба вода и я изля върху гърдите ми, гледайки я как се стича на мързеливи струйки към пъпа ми. Тялото ми пламтеше и телесната ми температура се повиши с десет градуса. Той понечи да потопи ръката си отново, но рязко спря.
- Тук е. - Той рязко издърпа въдицата от водата.
Погледнах през рамо и всички мускули в тялото ми се напрегнаха. Перката пореше водата, беше на двайсетина метра и се движеше право към нас. Когато дойде достатъчно близо, за да можем да я видим, инстинктивно се пресегнах към греблата и подадох едното на Ти Джей. Наблюдавахме я как обикаля лодката ни, никой от нас не казваше нищо.
- Искам да се върнем на брега - прошепнах накрая.
Ти Джей кимна и загребахме, отдалечавайки се, а акулата ни последва в плиткото. Когато водата стана до колене, Ти Джей скочи и ме изтегли е лодката на пясъка.
- Какво ще правим, по дяволите? - попита той.
- Не знам.
Защото наистина нямах представа какво щяхме да правим при положение, че една почти триметрова акула живееше в нашата лагуна.
Върнахме се до къщата. Ти Джей направи огън, а аз изчистих и приготвих нашия обяд. Изядохме всичката риба, натъпкахме се, след като вече дълго нямаше да ядем такава.
- Не мога да повярвам, че си била във водата с това нещо. - Той спря и се обърна да ме погледне. - Не трябва да се тревожиш повече за мен, че ще стоя в океана. Ще ловя риба от лодката. Надявам се само, че това чудовище няма да реши да си отхапе от нея.
- Точно в това е проблемът, Ти Джей. Не можем да продължаваме да спихваме лодката всеки път, когато я внасяме, или изнасяме от къщата. Не знам колко въглероден двуокис ни е останал. Щом ще използваш лодката за риболов, трябва да я държим отвън. Ще имаме навеса над главите си и това е.
Няма да имаме защита от комарите без найлоновите капаци. - Ти Джей беше вече здравата нахапан от комарите в гората.
- Значи акулата решава дали да ядем и къде да спим?
- До голяма степен.
- Това е глупост. Акулата може да си решава във водата, но не и на сушата. Ще трябва да я убием.
Той сигурно се шегува. Да се опълчиш на чудовище, което яде хора, не изглеждаше много реалистично и аз си помислих, че то също може да ни убие. Ти Джей влезе в къщата и се върна с кутията с инструменти. Извади въжето, разплете го и го раздели на отделни върви.
- Какво си намислил? - попитах аз, страхувайки се от това какъв ще е отговорът му.
- Ако мога да огъна няколко пирона и да ги прикрепя към това въже, може би ще закача акулата и ще я измъкна от водата.
- Искаш да се опиташ да я хванеш?
- Да.