- Започвам.
Извих глава към часовника.
- Малко след два е.
- В Чикаго е един след полунощ. Не ме интересува. Ще звънна пак на Сара. Няма начин тя или родителите ми да спят.
Ана седна и се пресегна към телефона, прокарвайки кабела през тялото ми.
- Ще я потърся първо на домашния. - Тя набра номера и зачака. - Заето е. Може би ще отговори на мобилния. - След малко съобщи: - Препраща ме веднага на гласовата поща. Ще й оставя съобщение - каза тя, но след това затвори, без да каже нищо. - Пощата й беше пълна.
- Опитай пак след малко. Накрая все ще се свържеш. - Тя ми подаде телефона и аз го оставих на нощното шкафче. - Ана?
- Да?
- Ами Джон? Мислиш ли, че Сара му се е обадила?
- Сигурна съм.
- Според теб той какво ще направи, когато разбере, че си жива?
- Ще се зарадва заради семейството ми, разбира се. За друго не знам. Сигурно вече живее в предградията със съпруга и дете. - Тя спря за минута и добави: - Надявам се, че е предал моите неща на родителите ми.
- Къде ще живееш?
- При мама и татко. Където и да е това. Ще искат да остана с тях известно време. След това ще си купя нещо мое. Още не мога да повярвам, че са продали къщата си, Ти Джей. Вечно говореха, че ще си купят нещо по-малко някой ден, може би апартамент в жилищен блок, но не мислех, че наистина ще го направят. Израснала съм в тази къща. Тъжно ми е да знам, че вече не е тяхна.
Целунах я, после развързах халата й и го свалих по раменете й. Правихме любов и след това сме заспали. Когато се събудих, беше пет следобед. Ана спеше до мен. Вперил очи в тавана, се замислих за нашия разговор. Бях я попитал за Джон, но не бях задал единствения въпрос, който наистина ме интересуваше.
Какво ще стане с нас!
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВА ГЛАВА
Ана
Отворих очи и се протегнах. Ти Джей се беше облегнал на таблата на леглото, включил телевизор на тих звук, и ядеше десертно блокче.
- Добре поспах. - Целунах го и станах. - Отивам в тоалетната. Знаеш ли кое най-много харесвам в тази тоалетна?
- Тоалетната хартия?
- Да.
Когато се върнах, Ти Джей ме накара да си отхапя от десертното му блокче.
- Признай, че не е лошо - каза той.
- Да, хубаво е, но съм по-малко придирчива, отколкото бях. Къде оставих онези бонбони?
Намерих ги на скрина. Не бях свикнала на климатик, затова се увих с халата и се пъхнах под чаршафа до Ти Джей. Бях скована и всичко ме болеше, повече, отколкото когато ме извадиха от водата, затова бях благодарна за мекото легло.
Десет вечерта. Опитах се да се свържа със Сара. Беше девет преди обяд в Чикаго, но мобилният й телефон даваше заето.
- Продължавам да не мога да се свържа - казах аз. Звъннах на домашния номер, но и там ударих на камък. - Дори телефонният й секретар не се включва.
- Ще се обадя на татко. Може би е говорил с нея. - Ти Джей набра домашния си телефон и зачака. След това поклати глава. - И там дава заето. Предполагам, че сега и на двете места провеждат много разговори.
Утре ще опитаме пак.
Той остави телефона и ме погали по главата.
- Не знам как ще свикна с това да не спя в едно легло с теб всяка нощ.
- Тогава не свиквай - казах аз. Надигнах се на лакът и го погледнах. Не бях готова да го оставя да си отиде, независимо колко егоистична ме караше да се чувствам това.
Той се надигна седнал.
- Наистина ли го мислиш?
- Да. - Сърцето ми биеше до пръсване, а мозъкът ми крещеше, че това е лоша идея, но не ми пукаше. - Ще бъдем разделени за малко. Но след това, ако искаш да дойдеш, ще те чакам.
Той издиша с облекчение. Прегърна ме и ме целуна по челото.
- Разбира се, че искам.
- Няма да бъде лесно, Ти Джей. Хората няма да разберат. Ще има много въпроси. - Стомахът ми се стегна на възел само като си го помислих. - Може да се наложи да споменеш, че си бил почти деветнайсетгодишен, преди това между нас да се случи.
- Мислиш, че някой ще пита?
- Мисля, че всички ще питат.
* * *
Събудих се посред нощ, за да отида до тоалетната. Бяхме заспали на включен телевизор и когато изпълзях обратно в леглото, взех дистанционното и започнах да прехвърлям каналите, спирайки да видя новините за малко.
Седнах, когато СиЕнЕн обяви извънредни новини и на екрана под заглавието ДВАМА ОТ ЧИКАГО, ИЗГУБЕНИ В ОКЕАНА, СПАСЕНИ СЛЕД ТРИ И ПОЛОВИНА ГОДИНИ се появиха снимки на мен и Ти Джей, измръзнали и жадни.
Пресегнах се и леко разтърсих Ти Джей за рамото.
- Какво, какво има? - попита той сънливо.
- Погледни!
Той седна, примига и впери очи в екрана. Увеличих звука точно в момента, когато Лари Кинг произнася:
- Мисля, че говоря от името на всички, когато казвам, че надушвам афера тук.