- Така е.
- Изморен ли си? - попита тя.
- Изтощен.
- Поспи.
- Обичам те, Ана.
- И аз те обичам.
ЧЕТИРИДЕСЕТ И СЕДМА ГЛАВА
Ана
Сара отвори вратата на спалнята, държеше чаша кафе и вестник.
- Будна ли си?
Седнах и примигах. Дневната светлина се процеждаше през завесите.
- Колко е часът?
- Почти десет. - Сара ми подаде кафето и сложи вестника на нощното шкафче. - Репортерите не приемат „не“ за отговор. Трябваше да изключа звука на телефона.
Взех мобилния й телефон от нощното шкафче и го включих. Щях да го изключа веднага, след като говорех с Ти Джей. Дисплеят показваше единайсет пропуснати повиквания.
- Звънят и на мобилния ти! Ще си купя веднага телефон, щом мога.
Сара махна с ръка.
- Не бързай. Може да изпратим Дейвид да ти избере един, какво ще кажеш?
Оставих кафето и взех вестника. Снимки на мен и Ти Джей заемаха цялата първа страница. Същите онези, които бях видяла вече по СиЕнЕн, и няколко от летището. Най-голямата показваше Ти Джей, докато ме целува по челото, и беше заобиколена от по-малки, на които се държим за ръце, прегръщаме се, той бърше сълзите ми и ме държи в прегръдките си. За тези, които имаха съмнения по отношение характера на нашите отношения, един поглед върху първата страница вероятно бе отговорил на най-парливите им въпроси.
Подадох вестника на Сара.
- Ако някои репортери се свържат с теб, кажи им, че не съм готова да говоря, чу ли? - Взех чашата с кафе и я обгърнах с две ръце. Мислите за мама и татко изпълниха съзнанието ми и аз се разплаках. Сара се качи в леглото и обви ръце около мен.
- Всичко ще се оправи, Ана. И аз плаках след смъртта на единия, а после и на другия. Ще мине известно време, преди болката да се притъпи.
Кимнах с глава.
- Знам.
- Гладна ли си? Дейвид отиде да вземе закуска.
Емоционалната бъркотия беше унищожила апетита ми, но усещах стомаха си празен.
- Малко.
- Какво искаш да правим днес?
- Вероятно трябва да си уредя няколко срещи. Лекар, зъболекар, подстригване.
Сара излезе от стаята и след малко се върна с телефонен указател.
- Кажи ми на кого да се обадя.
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ОСМА ГЛАВА
Ти Джей
Бен влетя в стаята ми, държейки вестник в ръка.
- Един въпрос - каза той, докато вървеше към леглото ми, вдигнал пръст във въздуха.
- На колко години беше, когато започна да я чукаш? Защото съм напълно сигурен от тези снимки, че го правиш.
Ако не гледаше надолу към снимката, на която целувах Ана, щеше да види юмрука ми, преди да осъществи контакт с лявото му око.
- Исусе Христе! Какво ти става? - попита той и вдигна поглед към мен от пода, където се беше проснал, притиснал окото си.
- Това ли е първото нещо, което ме питаш след три и половина години?
Той седна, окото му вече беше започнало да се подува.
- Мамка ти, Калахан. Боли.
Станах от леглото и му протегнах ръка. Той я хвана и аз го изтеглих от пода.
- Да не си посмял някога да кажеш нещо подобно за нея.
- Ти Джей? - Мама стоеше на прага. Тя забеляза, че Бен си държи окото. - Наред ли е всичко?
- Всичко е наред, мамо.
- Да, прекарваме си страхотно, Джейн - каза Бен.
Мама ни изгледа, но не попита какво се е случило.
- Какво ти се яде, Ти Джей?
- Каквото и да е, мамо.
След като мама затвори вратата, Бен попита:
- Значи си влюбен в нея, така ли?
- Да.
- А тя обича ли те?
- Казва, че ме обича.
- Майка ти знае ли?
- Аха.
- Побесня ли?
- Още не.
- Ами, радвам се, че се върна, човече. - Бен ме прегърна непохватно. - Наистина ми беше много тежко, когато ми казаха, че си умрял. - Той сведе очи към пода. - Говорих на погребението ти.
- Сериозно?
Той кимна.
Бен с мъка се изправяше пред всички в курса ни по реторика в девети клас. Не можех да си го представя да застане пред хората на погребението ми. Може би не трябваше да го удрям.
- Било е страхотно от твоя страна, Бен.
- Да, ами това направи майка ти щастлива. Както и да е, трябва да отидеш да се подстрижеш, нали? Изглеждаш направо като момиче.
- Да.
Мама ми направи чийзбургер и пържени картофки, а Бен седна с мен, докато се хранех. Родителите ми ме прегърнаха няколко пъти, а мама ме целуна. Бен сигурно искаше да направи някой пиперлив коментар, но притискаше лед към окото си и задържа устата си затворена. Грейс и Алексис седнаха на масата за малко, за да ми разкажат за училище и приятелките си. Аз пресуших до дъно кока-колата си.
- Не мога да те заведа при д-р Сандерсън по-рано от утре. Мислех, че може би ще успеят да те вмъкнат, но явно са претрупани.