Джо се приближи пръв. Прегърнах го силно.
- Чакай да те погледам - казах аз и го задържах на една ръка разстояние.
- Паднаха ми всичките зъби - обяви той. Отвори уста и ми показа дупките.
- Не даваш почивка на феята на зъбките.
Клоуи, отпускайки се бавно към дълго отсъствалата леля, се осмели да дойде по-близо и прошепна:
- И на мен ми паднаха няколко. - Тя отвори широко уста да ми покаже.
- Боже, майка ви трябва сега да смила всичката ви храна в блендер. Каквито сте беззъби.
- Лельо Ана, сега в нашата къща ли ще живееш? - попита Клоуи.
- Известно време.
- Искаш ли ти да ме сложиш в леглото тази вечер? - попита тя.
- Не, аз искам да сложи мен в леглото! - възрази Джо.
- Какво ще кажете да сложа и двама ви? - Прегърнах ги и ги притиснах към себе си, борейки се със сълзите.
- Готови ли сте да се прибираме у дома? - попита Сара.
- Да!
- Тогава целунете баба и да тръгваме.
По-късно същата вечер, след като сложих децата
да спят, Сара наля на двете ни по чаша червено вино. Мобилният й телефон звънна и тя ми го подаде.
- Здравей! Как си? - долетя гласът Ти Джей.
- Добре съм. Със Сара ходихме днес на гробището.
- Тежко ли беше?
- Да. Но исках да отида. Сега се чувствам малко по-добре, след като посетих гробовете им. Ти какво прави?
- Подстригах се. Няма да ме познаеш.
- Ще ми липсва онази конска опашка.
Ти Джей се засмя.
- А на мен - не.
- Току що сложих децата да спят. Отне ми два часа, защото искаха да им прочета всички книжки, които имаха. Сега Сара е наляла по чаша вино, очакваме Стефани да дойде. Ами ти? Някакви планове?
- Ще изляза с Бен, ако успеем да се измъкнем от репортерите.
- Как е Бен?
- Не спира да дрънка глупости.
- Беше ли вече на лекар?
- Утре ще ходя.
- Надявам се прегледът да мине както трябва.
- Всичко ще е наред. Ти ходи ли на лекар?
- Утре. А следобед на зъболекар.
- Аз също. Помниш ли, когато си свалих брекетите?
- Бях забравила.
- Ще се видим на Нова година, Ана. Обичам те.
- И аз те обичам. Приятно прекарване тази вечер!
ПЕТДЕСЕТА ГЛАВА
Ти Джей
Отворих вратата, когато Бен почука. Окото му се беше подуло и беше станало мораво-синьо.
- По дяволите. Съжалявам за това - промърморих.
- Е, не е кой знае какво. Имаш късмет, че съм добряк.
- Честно, това е най-доброто ти качество.
- Няколко момчета от училище са си дошли за зимната ваканция. Готов ли си за парти?
- Разбира се. Къде?
- У Куп. Родителите му тази сутрин са заминали за Бахамите.
Грабнах палтото си.
- Да вървим.
Когато ние се появихме, в дневната на Нейт Купър стояха най-малко двайсетина от бившите ми съученици. Стереото дънеше рок. Всички нададоха радостни викове при влизането ни, момчетата идваха да ми стиснат ръката и да ме потупат по гърба. Не бях виждал по-голямата част от тях от преди да започна лечението за Ходжкинс, защото бях пропуснал много от училище онази година. Беше странно, когато осъзнах, че всички са завършили, освен мен.
Някой ми подхвърли бира. Те искаха да чуят за острова и аз отговорих на всичките им въпроси. Бен обаче трябва да им беше казал от какво е посиняло окото му, защото никой не попита за Ана.
Бях на втората бира, когато едно момиче седна на дивана до мен. Беше с дълга руса коса и имаше тонове грим.
- Помниш ли ме? - попита тя.
- Горе-долу. Извинявай, забравил съм името ти.
- Алекс.
- Ти беше в моя клас, нали?
- Да. - Тя отпи дълга глътка от бирата си. - Доста по-различен си от времето, когато бяхме в девети клас.
- Да, ами това беше преди четири години. - Допих бирата си и се огледах за Бен.
- Добре изглеждаш. Не мога да повярвам, че си живял на онзи остров.
- Нямах избор. - Изправих се. - Мисля да си тръгвам. Пак ще се видим.
- Надявам се.
Открих Бен в кухнята.
- Хей, потеглям.
- Не можеш да го направиш, човече. Едва полунощ е.
- Изморен съм. Ще си легна.
- Това е тъпо, приятел, но добре, разбирам. Докато вървях към метрото си помислих за Ана и се усмихвах през целия път до вкъщи.
ПЕТДЕСЕТ И ПЪРВА ГЛАВА
Ана
Събудих Джо и Клоуи, така че да закусим заедно. Приключвахме гофретите си и сока, когато Сара влезе в кухнята.
- Добро утро - поздрави тя. - Благодаря ти, че си дала на децата да закусят.
- Леля Ана прави най-хубавите гофрети - обяви Клоуи.
- Гаджето на леля Ана идва утре вечер - включи се и Джо.
- Откъде знаеш? - попита Сара.
- Чух ви като си говорехте с леля Ана.
- Да, гаджето на леля Ана ще дойде да празнуваме настъпването на Нова година. Очаквам вие да използвате най-добрите си маниери, а не да не се държите като пълни хулигани.