- Леля Ана трябва да отиде да си вземе душ - казах аз на децата. - Днес има много работа.
- Лекар?
- И зъболекар. Ще бъде забавен преглед.
* * *
Докато чаках да извикат името ми в кабинета на лекаря, разлиствах едно списание. Когато сестрата ме накара да стъпя на кантара, бях шокирана - той показа малко повече от 46 килограма, при положение, че от няколко дни се хранех солидно. При височина 1.68 трябваше да тежа със 7 до 10 килограма повече. Вероятно на острова съм била много по-малко.
Седнах на кушетката за прегледи, облечена в хартиен халат. Когато лекарката влезе, прегърна ме и каза:
- Добре дошла. Сигурна съм* че вече си го чула много пъти, но не мога да повярвам, че си жива.
- Това е нещо, което нямам нищо против да чувам.
Тя отвори здравния ми картон.
- Теглото ти е под нормата, но съм сигурна, че го знаеш. Как се чувстваш като цяло? Има ли нещо определено, за което се притесняваш?
- Вече се чувствам по-добре, сега ям повече. Не съм имала цикъл от много отдавна, обаче. Това е, което ме притеснява.
- Ами, нека видим - каза тя и повдигна краката ми на магарето. - Предвид ниското ти тегло, щях да съм изненадана, ако имаше цикъл. Някакви други проблеми?
- Не.
- Ще направим обичайните лабораторни изследвания - каза тя, - но цикълът ти ще се нормализира веднага щом напълнееш. Явно си недохранена, но това е относително лесно за оправяне. Погрижи се да се храниш балансирано. Искам да започнеш да приемаш витамини всеки ден.
- Това, че толкова дълго не съм имала цикъл, ще попречи ли да забременея някой ден?
- Не. Щом цикълът ти се възвърне, ще можеш да забременееш. - Тя свали ръкавиците и ги хвърли в боклука. - Сега можеш да се облечеш.
Седнах на масата. Тя спря до вратата и каза:
- Ще ти дам нова рецепта за противозачатъчни.
- Добре.
Помислих си, че ще е по-лесно да взема рецептата, вместо да обяснявам, че не се нуждая от такива таблетки, тъй като двайсетгодишният ми приятел е стерилен.
След това отидох на зъболекар и седях неудобно в стола повече от час, докато стоматоложката ми направи рентгенова снимка, остърга и полира зъбите ми. Когато обяви, че нямам никакви кариеси, си помислих, че съм щастливка.
Сара ми беше дала пари в брой. След прегледа при зъболекаря взех такси до салона за маникюр. Когато Луси видя лицето ми, тя скочи от стола и се втурна към мен.
- О, скъпа - каза тя, прегръщайки ме силно. Когато се отдръпна, в очите й имаше сълзи.
- Не плачи, Луси. Ще ме накараш и аз да се разплача.
- Ана вкъщи - каза тя и ми се усмихна.
- Да, вкъщи съм си.
Луси ми направи маникюр и педикюр, и говореше толкова развълнувано, че схващах дори още по-малко от думите й, отколкото обикновено. Тя спомена Джон няколко пъти, но аз се престорих, че не съм разбрала. Когато свършихме, ме прегърна силно.
- Благодаря, Луси. Скоро пак ще дойда - обещах аз.
Излязох от салона и погледнах ръцете си. Те мръзнеха без ръкавици, но не исках да разваля лака. Усещах зъбите си чисти и гладки, когато прокарах език по тях. Миризмата на хот дог от един уличен продавач изпълни въздуха, докато зяпах витрините, гледайки през стъклата последните стилове в модата. Реших да дойда на следващия ден и да си купя дрехи, които са ми по мярка.
Неразцознаваема, според мен, в слънчевите очила и вълнена шапка, които бях взела назаем от Сара, аз вървях по тротоара с усмивка на лицето, сякаш в ботушите ми имаше пружинки. Взех си такси на ъгъла и дадох адреса на Сара.
Дори репортерите, които ме наобиколиха, когато стигнах до апартамента на сестра ми, не можаха да намалят радостта, която изпитвах. Пробих си път между тях, отключих вратата и бързо я затворих след себе си.
Ти Джей звънна по-късно тази вечер.
- Как мина при онколога? - попитах го аз.
- Резултатите от скенера и кръвната проба ще са готови след няколко дни. Докторът обаче каза, че е оптимист, тъй като не съм имал никакви симптоми. Минах и през личния си лекар.
- Как беше там?
- Трябва да наддам на тегло, но иначе съм добре. Казах му, че съм бил болен на острова. Той е напълно сигурен какво съм прекарал. Ти се оказа права. Било е вирусно.
- Какво по-точно?
- Тропическа треска. Денга. Предавана от комари.
- Ти вечно беше нахапан. Значи е нещо като малария?
- Предполагам. Наричат я „треска-костотрошач“. Прави са.
- Доколко е било сериозно?
- Смъртните случаи са петдесет процента. Докторът каза, че съм извадил късмет, че не съм изпаднал в шок, и че не съм получил кръвоизливи.
- Не мога да повярвам след какви неща си оцелял, Ти Джей.
- Нито пък аз. Как мина срещата с твоята лекарка? Наред ли е всичко?