- Ще се оправя, когато кача тегло. Лекарката каза, че недохранването е нещо, което не е трудно да се коригира. Предписа ми витамини за всеки ден.
- Нямам търпение да те видя утре вечер, Ана.
- И аз.
* * *
В навечерието на Нова година си взех душ, направих си косата и си сложих грим, който си бях купила по време на пазаруването. Новото ми червило нямаше да се изтрие, когато целувах Ти Джей, което планирах да правя много пъти. Махнах етикетите на новите си дънки и тъмносиния пуловер с остро деколте, след това ги облякох върху един черен сутиен и дантелени бикини.
Когато Ти Джей почука, изтичах и отворих вратата.
- Косата ти! - възкликнах аз. Подрязана кестенява коса обрамчваше лицето му и аз прокарах пръсти през нея. Беше прясно избръснат, облечен в дънки и сив пуловер. Вдъхнах одеколона му. - Миришеш хубаво!
- А ти изглеждаш красива. - Той се наведе и ме целуна по устните. Беше се срещнал за кратко със Сара и Дейвид на летището, но ги представих отново един на друг. Децата му хвърляха погледи крадешком, надничайки иззад Сара.
- Вие сигурно сте Джо и Клоуи. Слушал съм много за вас - усмихна се Ти Джей.
- Здравей - каза Джо.
- Здравей - повтори Клоуи. Тя се скри отново зад Сара, показвайки се зад гърба на майка си след няколко секунди.
- Дейвид, по-добре да побързаме, ако искаме да направим онези резервации - каза Сара.
- Излизате ли? - попитах аз.
- За няколко часа. Мислим да изведем децата от къщата за известно време. - Тя взе палтото си и ми се усмихна. Усмихнах й се в отговор.
- Добре. Ще се видим по-късно.
Хвърлих се в прегръдките на Ти Джей в мига, в който вратата се затвори, и обвих крака около кръста му. Той ме понесе по коридора, докато го целувах по врата.
- Къде? - попита той.
Хванах вратата, когато стигнахме до свободната стая.
- Тук.
Ти Джей затвори с крака вратата и ме остави на леглото.
- Боже, колко много ми липсваше. - Той ме целуна, плъзна ръце под пуловера ми и прошепна: - Я да видим какво има тук отдолу.
Едва успяхме да се върнем на кушетката до момента, в който Сара, Дейвид и децата се прибраха в къщи след два часа.
- Добре ли прекара с гаджето си, лельо Ана? - попита Клоуи.
Със Сара се спогледахме и тя вдигна вежди многозначително, преди да изчезне в кухнята.
- Да, добре прекарахме. А вечерята вкусна ли беше?
- А-ха. Аз ядох пиле и пържени картофи, и мама ми позволи да пия портокалова сода.
Джо се приближи и седна до Ти Джей.
- Ами ти? - попита го Ти Джей. - Ти какво хапна?
- Стек - отвърна той. - Не си поръчвам детско меню.
- О, стек! - възкликна Ти Джей. - Впечатлен съм.
- Да.
Сара се върна в стаята с чаша вино за мен и бира за Ти Джей.
- Купихме ви вечеря. На плота е.
Благодарихме й и отидохме в кухнята да я стоплим.
Стек, печени картофи и броколи със сос от сирене.
Сара сложи децата да спят в осем и половина, а ние четиримата седнахме да поговорим.
- Казвате, че сте имали пиле на име Пиле? - попита Дейвид.
- То обичаше да седи в скута на Ана - каза Ти Джей.
- Интересно - засмя се Дейвид.
По-късно, когато отидох в кухнята, за да долея чашата си, Сара ме последва.
- Ти Джей тук ли ще нощува?
- Не знам. Може ли?
- Аз нямам нищо против. Но ще трябва да отговаряш на въпросите на Клоуи утре сутринта, защото ти гарантирам, че такива ще има.
- Добре. Благодаря, Сара.
Върнахме се в дневната и Ти Джей ме придърпа в скута си. Дейвид включи телевизора. Започваше спускането на топката3 и ние започнахме обратното броене, извиквайки накрая „Честита Нова година!“
Ти Джей ме целуна и си помислих, че никога не съм била по-щастлива.
ПЕТДЕСЕТ И ВТОРА ГЛАВА
Ти Джей
Мама седеше в дневната и пиеше кафе, когато се прибрах сутринта в девет часа.
- Здравей, мамо. Честита Нова година! - Прегърнах я и седнах. - Останах при Ана цялата нощ.
- Помислих си, че може да го направиш.
- Трябваше ли да се обадя? - Като се изключи излизането с Бен или прегледите, които мама беше насрочила, бях прекарал всяка минута, откакто се бях прибрал, със семейството си. Знаех, че ще разберат желанието ми да видя Ана, но не ми беше хрумнало да ги уведомя, ще няма да ме има цяла нощ.
- Щеше да е хубаво да го направиш. Тогава нямаше да се притеснявам.
По дяволите. Запитах се колко ли безсънни нощи е прекарала през последните три и половина години и се почувствах като най-големия негодник, че не съм се обадил.
- Не се сетих, мамо. Следващия път ще го направя.
- Искаш ли кафе? Мога да ти направя закуска.
- Не, благодаря. Ядох у Ана. - Известно време седяхме в мълчание. - Не казваш нищо за мен и Ана, мамо. Какво мислиш по въпроса?