Тя поклати глава.
- Не това бих избрала за теб, Ти Джей. Никоя майка нямаше да го направи. Но разбирам какво трябва да е било да сте само двамата на острова. Би било трудно да не се създаде връзка с някой при тези обстоятелства.
- Тя е страхотно момиче.
- Знам. Нямаше да я наемем, ако не мислехме така. - Мама остави чашата си кафе на масата. - Когато самолетът ти се разби, част от мен умря, Ти Джей. Имах чувството, че аз съм виновна. Знаех колко ядосан беше, че ще прекараш лятото далеч от къщи, а не ме беше грижа. Казах на баща ти, че имаме нужда да прекараме ваканцията на някое далечно място, за да се концентрираш върху уроците, без да се разсейваш. Това отчасти беше вярно. Но главната причина беше, че знаех, че когато се приберем у дома, ще те изгубя, защото ще си непрекъснато с приятелите си. Ти най-после беше здрав и не искаше нищо повече от това да се върнеш към начина, по който живееше преди да се разболееш. Аз бях егоистка, обаче. Просто исках да прекарам лятото със сина си. - Очите на мама се напълниха със сълзи. - Сега си възрастен, Ти Джей. Преживял си толкова през първите си двайсет години, колкото повечето възрастни за цял живот. Връзката ти с Ана не е нещо, с което ще се боря. Сега, когато се върна, искам само да бъдеш щастлив.
За първи път забелязах колко изморена изглеждаше мама. Беше на четирийсет и пет, но човек, който не я познава, би й дал с десет години отгоре.
- Благодаря ти, че запази спокойствие, мамо. Тя е много важна за мен.
- Знам. Но ти и Ана сте на съвсем различни стадии от живота си. Не искам да те видя наранен.
- Няма. - Целунах мама по бузата и отидох в спалнята си. Изтегнах се на леглото и си помислих за Ана, изтласквайки от съзнанието си всичко, което мама бе казала за различните стадии от живота.
ПЕТДЕСЕТ И ТРЕТА ГЛАВА
Ана
С Ти Джей се качихме на асансьора за апартамента на родителите му на дванайсетия етаж.
- Не ме докосвай. Дори не ме поглеждай неподходящо - предупредих го аз.
- А може ли да си мисля мръсни неща за теб?
Поклатих глава.
- Това не помага. О, лошо ми е.
- Мама е чудесна. Казах ти какво каза за нас. Само се отпусни.
Том Калахан се беше обадил по мобилния телефон на Сара на първи януари. В първия момент, когато името му се появи на дисплея, си помислих, че е Ти Джей, но когато казах „здрасти“, Том ме поздрави и попита дали имам нещо против да отида следващия ден у тях на вечеря.
- С Джейн искаме да обсъдим някои неща с теб.
Моля ви, нека едното от тях да не е свързано с това, че спя с вашия син.
- Разбира се, Том. В колко часа?
- Ти Джей каза, че ще мине да те вземе в шест.
- Добре. Ще се видим утре.
Следващите двайсет и четири часа след обаждането му се чувствах така, сякаш всеки момент ще повърна. Не можех да реша дали да занеса цветя, или свещ на Джейн, така че купих и двете. Сега, вече в асансьора, нервността заплашваше да ме завладее отново. Връчих торбичката с подаръци и букета на Ти Джей и избърсах потните си длани в полата си.
Вратата на асансьора се отвори. Ти Джей ме целуна и каза:
- Всичко ще е наред.
Поех си дълбоко въздух и го последвах.
Апартаментът на семейство Калахан на „Лейк Шор Драйв“ беше обзаведен с вкус в бежови и кремави тонове. В един ъгъл на просторната дневна стоеше малко пиано, на стените висяха платна на художници импресионисти. Плюшеният диван, канапе-двойка и съответни кресла, отрупани с възглавници с пискюли, заобикаляха голяма, богато украсена маса за кафе.
Том наля питиета преди вечерята в библиотеката. Седнах в един кожен клубен стол с чаша червено вино в ръка. Ти Джей седна на съседния стол. Том и Джейн се разположиха в канапето срещу нас. Джейн отпиваше бяло вино, а в чашата на Том се виждаше нещо като скоч.
- Благодаря за поканата - казах аз. - Имате красив дом.
- Благодаря ти, че дойде, Ана - каза Джейн.
Всички отпиха от питиетата си. В стаята се възцари тишина.
Ти Джей - единственият спокоен тук - глътна голяма глътка от бирата, която държеше, и отпусна ръка на облегалката на стола ми.
- Медиите питат дали с Ти Джей ще дадете пресконференция - обади се Том. - В замяна на това щели да престанат да ви безпокоят.
- Ти какво мислиш, Ана? - попита Ти Джей.
Идеята ме ужаси, но се бях изморила да си пробивам път между тълпата репортери. Може би ако отговорех на въпросите им, щяха да ни оставят на мира.
- Телевизията ще снима ли? - попитах аз.
- Не. Вече ги предупредих, че това трябва да е закрита пресконференция. Ще съобщят информация по новините, но няма да я предават.
- Ако репортерите обещаят да се оттеглят, съм съгласна.