- Разбирам. И без това още не съм готова да се върна на работа.
Кен се наведе напред в стола си и подпря лакти на бюрото.
- Хората обичат да изкарват нещата такива, каквито не са. Такава е човешката природа. Сниши се за известно време. Нека бурята премине.
- Никога не бих направила нещо, което да нарани ученик, Кен.
- Знам, Ана. Не съм се съмнявал и за минута. - Той излезе иззад бюрото и каза: - Ти си добър учител. Не позволявай някой да ти казва, че не си.
Коридорите скоро щяха да се изпълнят с учители и ученици и аз исках да се измъкна незабелязано. Станах и казах:
- Благодаря, Кен. Това означава много за мен.
- Пак се отбий, Ана. Всички искаме да прекараме известно време с теб.
- Ще го направя.
* * *
Подробностите от пресконференцията се разпространяваха като пожар и не отне много време историята ни да достигне до световната аудитория. За съжаление, по-голямата част от информацията беше некоректна, разкрасена и дори не се доближаваше до истината.
Всички имаха мнение за действията ми и разискваха отношенията ми с Ти Джей в чатове и стени за съобщения. Осигурих на много водещи на нощни шоута монологичен материал и бях изложена на толкова много шеги, че напълно спрях да гледам телевизия, предпочитайки усамотението и комфорта на музиката и книгите, които ми липсваха толкова много на острова.
Ти Джей също понесе своя дял подигравки. Присмиваха му се за десетокласното образование, но казваха, че може би това е без значение, като се имат предвид другите неща, които сигурно е научил от мен.
Не исках да излизам на обществени места, притеснявах се от хорските погледи.
- Знаеш ли, че можеш да си купиш почти всичко по интернет? - Седях на дивана до Ти Джей, тракайки по клавиатурата на Сариния лаптоп. - Изпращат ти го до вратата. Ако искам, мога никога да не изляза от къщата.
- Не можеш да се криеш вечно, Ана - каза Ти Джей.
Написах „мебели за спалня“ в Гугъл търсене и натиснах „enter“.
- Искаш ли да се обзаложим?
Безсънието започна няколко седмици по-късно. Първо имах проблеми със заспиването. С разрешението на Сара Ти Джей оставаше често да пренощува, и аз се вслушвах в лекото му дишане, но не можех да се отпусна. След това, дори ако успеех да заспя, се събуждах в два-три часа след полунощ и лежах докато съмне. Често имах кошмари, обикновено за удавяне, и скачах, плувнала в пот. Ти Джей каза, че често викам посред нощ.
- Може би трябва да отидеш пак на лекар, Ана?
Изтощена и раздразнена, аз се съгласих.
- Остър посттравматичен стрес - каза лекарят ми няколко дни по-късно. - Всъщност, това е често срещано, особено при жените. Травматичните преживявания често отключват закъсняло безсъние и тревожност.
- Как се лекува?
- Обикновено с комбинация от когнитивна поведенческа терапия и медикаменти. Някои пациенти получават облекчение от ниска доза антидепресанти. Мога да ви предпиша нещо, което да ви помогне да спите.
Имах приятели, които вземаха антидепресанти и таблетки за сън, и се оплакваха от странични ефекти.
- Предпочитам да не вземам нищо, ако мога да се справя.
- Не искате ли да ви види терапевт?
Бях готова да опитам всичко, ако това означаваше да спя цяла нощ.
- Защо не?
Записах си час при лекарка, която открих в телефонния указател. Кабинетът й се намираше в стара тухлена сграда с ронещи се предни стъпала. Обадих се на рецепцията и лекарката отвори вратата към чакалня, извиквайки името ми пет минути по-късно. Тя имаше сърдечна усмивка и твърдо ръкостискане. Предположих, че наближава петдесетте.
- Аз съм Розмари Милър.
- Ана Емерсън. Радвам се да се запознаем.
- Заповядайте, седнете. - Тя ми посочи една кушетка и седна в един стол срещу мен, подавайки ми визитка. На ниска масичка до кушетката светеше ярка лампа. Близо до прозореца се мъдреше един фикус в саксия. Върху всяка възможна повърхност бяха разпръснати кутии с книжни кърпички.
- Следях историята ви по новините. Не съм изненадана да ви видя тук.
- Страдам от безсъние и тревожност. Личният ми лекар предложи да опитам терапия.
- Това, което изпитвате, е много често, предвид травмата, която сте преживели. Ходили ли сте някога досега на терапевт?
- Не.
- Бих искала да започна със снемане на историята на пациента.
- Добре.
Тя говори около четирийсет и пет минути, задаваше ми въпроси за моите родители и Сара, за отношенията ми с тях. Разпитва ме за предишните ми връзки с мъже, и когато й разказах неукрасения минимум за Джон, тя продължи да сондира, натискайки ме за повече подробности. Аз се размърдах неловко, питах се кога най-после ще стигнем до частта, когато тя ще се съсредоточи върху безсънието ми.