- Може би ще ревизирам историята ви в следващите седмици. Но сега ми се иска да обсъдим навиците ви за сън.
Най-после.
- Не мога да заспя, или ако заспя, скоро се събуждам. Имам кошмари.
- За какво се отнасят?
- Удавяне. Акули. Понякога цунами. Обикновено има вода.
Някой почука на вратата и тя погледна часовника си.
- Съжалявам. Времето изтече.
Сигурно се шегуваш.
- Следващата седмица можем да започнем когнитивно терапевтични упражнения.
С темпото, с което се движехме, нямаше да мога да спя още месеци наред. Тя стисна ръката ми и ме изпрати до лобито. След като излязох, хвърлих визитната й картичка в кошчето за боклук.
Ти Джей и Сара седяха в дневната, когато се прибрах вкъщи. Тръснах се в скута на Ти Джей.
- Как мина? - попита той.
- Не мисля, че съм човек, подходящ за терапия.
- Понякога отнема време да откриеш добър терапевт - отбеляза Сара.
- Не мисля, че тя е лош терапевт. Има нещо друго, което искам да опитам. Ако то не проработи, ще се върна при нея.
Излязох от стаята и се върнах няколко минути по-късно в клин за джогинг и тениска с дълги ръкави, облечена под пуловер и найлоново яке. Сложих си една шапка и седнах на кушетката да си завържа маратонките.
- Какво правиш? - погледна ме Ти Джей.
- Отивам да тичам.
ПЕТДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТА ГЛАВА
Ти Джей
Пренесох последния кашон по стъпалата до новото жилище на Ана, малък едностаен апартамент на петнайсет минути от Сара и Дейвид.
- Къде да го оставя? - попитах я аз, когато влязох и изтръсках дъжда от косата си.
- Просто го сложи някъде. - Тя ми подаде хавлиена кърпа и аз съблякох мократа си тениска и се избърсах.
- Опитвам се да намеря чаршафите - каза Ана. - Докараха леглото, докато те нямаше.
Наложи се да поровим доста и двамата, докато ги открием, и аз й помогнах да ги постелем.
- Идвам веднага - каза тя. Върна се с малък предмет, който сложи на нощното шкафче, включвайки го към един близък контакт.
- Какво е това? - попитах и легнах на леглото.
Тя натисна едно копче и звуците на океански
вълни изпълниха стаята, почти заглушавайки дъжда, който биеше в прозореца.
- Машина за звуци. Поръчах а от „Bed, Bath & Beyond“.
Тя се излегна до мен. Хванах я за ръката и я целунах, притегляйки я към себе си. Тя се отпусна, тялото й се сля с моето.
- Щастлив съм. Ти щастлива ли си, Ана?
- Да - прошепна тя.
Прегърнах я. Вслушвайки се в дъжда и разбиващите се вълни, можех почти да се престоря, че още сме на острова и нищо не се е променило.
Тя не ме покани да се пренеса при нея; аз просто не си тръгнах. Прекарах няколко нощи у дома, защото това правеше родителите ми щастливи, а с Ана се отбивахме често да ги видим или на вечеря. Ана излезе няколко пъти да пазарува с Грейс и Алексис, което силно ги зарадва.
Тя не би приела пари за наема, така че плащах всичко друго въпреки протестите й. Имах фонд, създаден от родителите ми, когато бях по-малък, и тъй като бях навършил вече осемнайсет, парите сега бяха мои. Балансът в сметката лесно щеше да покрие разходите за живот, кола и цената за образованието ми в колежа. Родителите ми искаха да знаят - и ме питаха през цялото време - какви са плановете ми, но аз не бях сигурен какво искам да правя. Ана не беше казала нищо, но знаех, че иска да започна да се подготвям за изпитите за матура.
Хората понякога ни разпознаваха, особено когато бяхме заедно, но Ана бавно започваше да свиква да се появява на обществени места. Често излизахме навън в парка и на дълги разходки, въпреки че пролетта беше още далеч. Ходехме на кино, понякога на обяд или вечеря, но Ана предпочиташе да се храним вкъщи. Тя ми готвеше всичко, което исках, и аз бавно започнах да напълнявам. Тя също. Когато прокарвах ръце по тялото й, вече не усещах ребра. А меки извивки.
Вечер Ана връзваше връзките на маратонките си и излизаше да тича до изтощение. Връщаше се в апартамента, събличаше потните дрехи и вземаше дълъг, горещ душ, присъединявайки се към мен в леглото след това. Имаше достатъчно енергия да правим любов, но след това рухваше, спейки шумно. Още й се случваше да сънува кошмари или да заспива трудно, но не като преди.
Обичах нашата рутина. Нямах желание да я променям.
* * *
- Бен ме покани да прекарам уикенда с него - съобщих на Ана по време на закуска няколко седмици по-късно.
- Той е в Университета в Айова, нали?
- Да.
- Харесвам онзи кампус. Ще прекараш страхотно.
- Заминавам в петък. Ще пътувам с един наш приятел.