- Ана. - Ръкувахме се.
- Познах ви от снимката във вестника. Било е доста голямо изпитание. Но предполагам, че сте се изморили да говорите за това.
- Така е.
Разговорът запря, така че отпих от виното.
- За маса ли чакате? - попита той.
- Да. Трябва да стане готова скоро.
- Може би можем да се присъединим към вас?
- Съжалявам, не тази вечер. Просто искам да прекарам време с приятелката си.
- Естествено. Разбирам. Може би ще ми дадете телефонния си номер?
- Не мисля.
- О, хайде - настоя той като ми се усмихна, пускайки в ход чара си. - Аз съм добро момче.
- Срещам се с някого.
- Много сте бърза. - Той ме погледна странно. - Чакайте, нямате предвид онова хлапе, нали?
- Той не е хлапе.
- Напротив, хлапе е.
Стефани ме потупа по рамото.
- Масата ни е готова.
- Благодаря отново за виното. Извинете ме. - Взех чантата и палтото си, плъзнах се от столчето и последвах Стефани.
- Какво ти каза? - попита ме Стефани, когато седнахме на масата. - Не изглеждаш във възторг от него.
- Откри, че не съм необвързана. След това нарече Ти Джей хлапе.
- Егото му е било наранено.
- Ти Джей е млад, Стефани. Когато хората го погледнат, те не виждат това, което аз виждам. Те виждат хлапе.
- Какво виждаш ти? - погледна ме Стефани.
- Аз виждам просто Ти Джей.
* * *
Той се прибра в неделя вечерта, уморен и махмурлия. Пусна брезентовата си торба на пода и ме привлече в прегръдките си. Дадох му дълга целувка.
- Еха - възкликна той. Обхвана лицето ми в шепи и ме целуна в отговор.
- Липсваше ми.
- И ти на мен.
- Как беше?
- Стаята му в общежитието е дупка, едно момиче повърна върху мен и някой беше пикал в асансьора.
Набръчках нос.
- Наистина ли?
- Ще ти кажа направо, не бях супер впечатлен.
- Сигурно щеше да се чувстваш различно, ако беше постъпил в колежа непосредствено след гимназията.
- Но не постъпих, Ана. И още съм след тях.
ПЕТДЕСЕТ И ШЕСТА ГЛАВА
Ти Джей
- Не трябва да нося вратовръзка, нали?
Бях обул панталони цвят каки и бяла риза с копчета до долу. На леглото лежеше тъмносиньо спортно сако. Щяхме да се срещнем със Стефани и нейния съпруг Роб за вечеря, и се бях нагласил повече, отколкото ми се искаше.
- Може би трябва - каза Ана, влизайки в спалнята.
- Имам ли вратовръзка?
- Купих ти една, когато Стефани каза, че иска да излезем на вечеря. - Тя отвори гардероба си и измъкна една, прокара я под яката на ризата ми и се опита да я върже вместо мен.
- Не мога да си спомня последния път, когато съм носил такова нещо - казах аз и дръпнах възела да го разхлабя малко. Бях се запознал със Стефани и Роб предишната седмица, когато ни бяха поканили у тях. Харесах ги. С тях се говореше лесно, така че когато Ана каза, че искат да излезем заедно да хапнем, се съгласих веднага.
- Ще съм готова след минута. Трябва само да реша какво да облека.
Тя стоеше пред гардероба си по сутиен и прашки, така че аз се излегнах на леглото, наслаждавайки се на гледката.
- Мисля, че спомена, че прашките били неудобни.
- Неудобни са. Но се боя, че тази вечер това е необходимо зло. - Ана извади една рокля от гардероба. - Тази? - попита тя. Беше вдигнала дълга черна рокля без ръкави пред гърдите си.
- Хубава е.
- Ами тази? - Другата беше тъмносиня, къса, с дълги ръкави и дълбоко изрязано деколте.
- Тази е секси.
- В такъв случай имаме победител - обяви тя и я облече. Роклята залепна за нея. Тя обу високи обувки.
Никога не я бях виждал толкова нагласена преди. Обикновено носеше дънки - най-вече „Левис“ - и тениска или пуловер. Понякога обличаше поли, но не и нещо такова. Гърдите й бяха наедрели сега, когато беше близо до нормалното си тегло, и сутиенът, който носеше, ги повдигаше. Онова, което можех да видя между дълбокото остро деколте на роклята й, ме караше да искам да видя повече.
Тя усука косата си и я сви на възел на тила си, сложи си обици, от онези висящите, каквито бях използвал на острова като кукички за риболов. Носеше червило в ярък цвят. Загледах се в устата й и ми се дощя да я целуна.
- Изглеждаш невероятно.
Тя се усмихна.
- Така ли мислиш?
- Да. - Изглеждаше наистина от класа. Красива. Като жена със самочувствие.
- Да вървим - каза тя.
Бях по-млад с десет-двайсет години от всички в ресторанта. Бяхме подранили с няколко минути, така че с Ана последвахме Стефани и Роб в слабо осветения бар, за да изчакаме да подготвят масата ни. Когато Ана влезе, се обърнаха доста глави.
Стефани заговори с някакъв тип. С Роб обсъждахме какво питие да поръчаме, докато си проправяхме път през тълпата, когато една жена с купчина менюта, се приближи до нас.