- Масата ви е готова - обяви тя.
Стефани загърби мъжа, с когото беше говорила. Той беше облечен в костюм, но бе разхлабил вратовръзката си и бе разкопчал горните две копчета на ризата си. В ръката си държеше чаша с нещо, прилично на уиски. Беше тук сам, което ме накара да се запитам дали е дошъл след работа.
- Защо не се присъединиш към нас за вечеря? - покани го Стефани. - Имате ли нещо против? - обърна се към нас тя.
- Няма проблем - кимна Ана.
Аз свих рамене.
- Разбира се.
Когато седнахме, Стефани го представи.
- Спенс. Работехме по един и същ проект миналата година. - Тя и Роб седнаха до него, а ние с Ана се настанихме отсреща. Докато се ръкувах с мъжа, забелязах зачервените му очи и осъзнах, че е пиян.
Роб поръча две бутилки вино и келнерката наля на всички, след като го накара да мине целия тъп ритуал по мирисане на корковата тапа и завъртане на виното.
Отпих една глътка. Беше червено и толкова сухо, че се насилих да не направя гримаса.
Спенс веднага фокусира цялото си внимание върху Ана. Гледаше я, докато тя пиеше вино. Погледът му се премести от очите към устата й, след това върху гърдите.
- Виждате ми се позната - каза той.
Тя поклати глава:
- Никога не сме се срещали.
Ето затова Ана мразеше да се запознава с нови хора. Те веднага се опитваха да се сетят коя е и накрая си спомняха лицето й от медийните репортажи.След което започваха въпросите, първо за острова, след това за нас.
За щастие, той бе достатъчно пиян, за да не направи връзката, и Ана изглежда се отпусна. Може и да не я бе разпознал, но още не беше приключил с нея.
- Може би сме излизали някога?
Ана вдигна чашата си и отпи.
- Не.
- А дали можем да излезем някой път?
- Хей - казах аз остро. - И аз съм тук.
Ана сложи ръка на коляното ми.
- Всичко е наред - прошепна тя.
- Почакай. Тя с теб ли е? - вдигна вежди Спенс. - Мислех, че си по-малкият й брат. - Той започна да хихика. - Сигурно се майтапите. - Лицето му се озари от внезапно прозрение, когато премести очи от мен към Ана. - Сега се сетих кои сте. Видях снимките ви във вестника. - Той изсумтя. - Е, това обяснява как си я спечелил, но не и защо тя е още с теб.
Роб погледна към Стефани и след това каза на Спенс:
- Престани!
- Да. С него съм. - Начинът, по който Ана го произнесе, толкова убедено, и начинът, по който го погледна, сякаш беше пълен негодник, ме накара да се почувствам по-добре от самите думи.
Келнерката ни се приближи.
- Съжалявам - каза ми тя. - Трябва да видя личните ви документи.
Свих рамене.
- Непълнолетен съм. Виното и без това не ми харесва. Хайде, вземете го.
Тя се усмихна, каза че съжалява и отнесе чашата ми. Спенс не можеше да го смели.
- Дори нямаш навършени двайсет и една? - Едва сдържаният му смях наруши тишината на масата, когато всички се опитаха да се държат така, сякаш случилото се изобщо не е било унизително за мен.
Ние сведохме погледи към менютата си. Ана и аз още се затруднявахме да избираме какво да ядем в ресторант. Прекалено много възможности.
- Какво ще си вземеш? - попитах я аз.
- Бифтек. Ами ти? - Тя взе ръката ми и преплете пръсти с моите.
- Не знам. Може би паста. Обичаш равиоли, нали?
- Да.
- Окей. Ще взема това и можем да си делим.
Стефани се опита да поддържа разговора. Келнерката ни се върна и взе поръчките. Спенс се взираше в бюста на Ана и се подхилваше, дори не се опитваше да се крие. Знаех какво си мисли, докато я гледа по този начин и ми струваше огромни усилия да не го цапардосам.
Когато Спенс стана да отиде до тоалетната, Стефани каза:
- Съжалявам. Чух, че съпругата му го е напуснала и си помислих, че ще е мило да го поканя при нас.
- Всичко е наред. Просто го игнорирай - каза Ана. - Аз така правя.
Никой не допълни с вино чашата на Спенс и когато привърши с храненето, той изглеждаше малко по-трезвен.
Келнерката ни предложи десерт, но всички отказахме, и тя отиде да ни приготви сметката.
- Със Стефани ще се отбием до тоалетната. Ще ни изчакате ли навън?
С Роб си поделихме сметката, вадейки кеш. Спенс хвърли шепа банкноти на масата. Аз пъхнах портфейла в джоба си и се изправих.
Роб избута стола си, каза на Спенс довиждане без да се ръкува с него, и се насочи към изхода на ресторанта.
Спенс не стана.
- Съжалявам, че не си достатъчно голям, за да пиеш с възрастните - каза той, отпускайки се в стола си.
- Съжалявай, че не можеш да докоснеш горещото ми гадже. А колкото до виното - наистина не обичам вино.
Засмях се на изражението му и се присъединих към Ана, Стефани и Роб до вратата.
- Какво му каза? - поинтересува се Ана.