Поеха към колата, която бяха оставили на открит паркинг на около две пресечки от клуба. Когато завиха зад ъгъла, Джон забеляза, че в сградата до паркинга се прави ремонт. Зоната на строителните работи беше оградена за през нощта и брезентът плющеше от вятъра. Тежката строителна техника беше напълно замряла. На Джон мястото му изглеждаше изоставено.
Но дори да беше окъпан от слънчева светлина насред поле от маргаритки, би забелязвал единствено сенки. Нямаше начин нощта да стане по-лоша. Нямаше. Начин.
Стигнали само на метри от колата, те усетиха сладникавия аромат на бебешка пудра, донесен от вятъра. Един лесър се появи иззад един от багерите.
21.
Фюри дойде в съзнание, но не помръдна. Което беше разбираемо, тъй като усещането в половината му лице беше като от изгаряне. След като пое дълбоко въздух няколко пъти, той повдигна ръка към мястото на пулсиращата болка. Превръзките покриваха участъка от челото до челюстта му. Вероятно приличаше на статист от снимачната площадка на „Спешно отделение“.
Изправи се бавно до седнало положение и цялата му глава забумтя, сякаш в носа му беше пъхнат накрайникът на помпа за велосипед и някой здравеняк я беше вкарал в действие.
Почувства се по-добре. Спусна крака от носилката, замисли се за закона на гравитацията и се зачуди дали има сили да се справи с нея. Реши да опита и изненадващо дори успя да стигне до вратата.
Два чифта очи се впериха в него, едните с цвят на диаманти, а другите — зелени като гора.
— Здравейте — каза той.
Жената на Ви се доближи до него и го заоглежда.
— Боже, не мога да повярвам колко бързо се възстановяваш. Не би трябвало дори да си в съзнание, какво остава на крака.
— Искаш ли да огледаш делото си? — Тя кимна и той седна на пейката, а тя внимателно започна да отстранява превръзката. Той погледна над главата й към Вишъс. — Каза ли на Зи за случилото се?
Братът поклати глава.
— Не съм го виждал. Рейдж се опита да му позвъни, но телефонът му беше изключен.
— Значи няма новини от клиниката на Хавърс?
— Не, доколкото знам. Остава само един час до изгрева, така че няма да е зле скоро да се приберат.
Лекарката подсвирна под носа си.
— Кожата зараства пред очите ми. Ще възразиш ли да сложа нова превръзка?
— Както прецениш.
Когато тя влезе в лекарския кабинет, Ви каза:
— Трябва да поговорим.
— За какво?
По дяволите. Лесърът. И с брат като Ви не можеше да се прави на глупав. Лъжата все пак оставаше като възможност.
— Беше труден бой.
— Глупости. Не може да прибягваш до такива действия.
Фюри си спомни как преди няколко месеца се беше превърнал в близнака си за кратко. Буквално.
— Бях жестоко обработен от тях. Уверявам те, че те въобще не зачитат етикета на битката.
— Тази вечер го отнесе, само защото си се престарал при разпарянето на копелето. Не е ли така?
Джейн се върна с превързочните материали. Слава богу. Когато приключи с превръзката, той се изправи на крака.
— Ще се прибирам в стаята си.
— Имаш ли нужда от помощ? — попита Ви хладно. Тонът му подсказваше, че си е спестил някоя и друга забележка.
— Не, знам пътя.
— Е, ние също трябва да се връщаме, така че можем да си направим групово пътуване. И се движи бавно.
Последното не беше никак лоша идея. Болката в главата му беше нетърпима.
Бяха стигнали до средата на тунела, когато Фюри осъзна, че лекарката не е охранявана. Но от друга страна, тя не даваше признаци, че се кани да бяга. Всъщност с Ви вървяха един до друг.
Чудеше се дали някой от тях осъзнава колко много приличат на двойка.
Когато Фюри се добра до вратата на голямата къща, се сбогува, без да среща погледа на Ви и се изкачи по стълбите, водещи към преддверието. Изглеждаше му, сякаш спалнята му е на другия край на града, а не в горния край на главното стълбище. Изтощението, което чувстваше, му подсказваше, че трябва да се нахрани. А това беше такава досада.
Вече в стаята си той взе душ и се опъна на фантастичното си легло. Знаеше, че трябва да повика някоя от жените, които използваше, но не проявяваше никакъв интерес. Вместо да вдигне телефона, той затвори очи и отпусна ръцете си отстрани. Дланта му попадна върху книгата за оръжия, тази, от която беше преподавал същата вечер. Онази, в която се намираше рисунката.