Вратата се отвори без почукване. Което значеше, че е Зейдист. С новини.
Фюри бързо седна. Мозъкът се разтресе в черепа му и заплашваше да изтече през ушите.
Сложи ръка на превръзката заради изпълнилата го болка.
— Как е Бела?
Очите на Зи бяха като черни дупки на покритото му с белези лице.
— Къде ти беше умът, по дяволите!
— Моля?
— Да се оставиш да ти се нахвърлят, защото… — Фюри потръпна, а Зи понижи гърмящия си тон и затвори вратата. Настъпилата тишина не подобри настроението му. Той продължи с тих глас: — Не мога да повярвам, че си се правил на Джак Изкормвача и си допуснал да бъдеш пребит.
— Моля те, кажи ми как е Бела.
Зи опря пръст в гърдите на Фюри.
— Трябва да прекарваш по-малко време в тревоги за моята шелан и повече в грижа за себе си. Разбираш ли ме?
Болка изпълни Фюри и той затвори здравото си око. Нямаше спор, че брат му уцели право в десетката.
— По дяволите — рязко наруши тишината Зи. — Просто… по дяволите.
— Напълно си прав. — Фюри забеляза, че ръката му е стиснала здраво оръжейната енциклопедия, и си нареди да я пусне.
Разнесоха се остри звуци и Фюри вдигна поглед. Зи отваряше и затваряше с палец капачето на телефона си, отново и отново.
— Можеха да те убият.
— Но не успяха.
— Много успокоително. Поне за един от нас. Ами окото ти? Лекарката на Ви спаси ли го?
— Не знам.
Зи се доближи до един от прозорците. Побутна тежката кадифена завеса настрана и се взря в терасата и плувния басейн. Тревогата по обезобразеното му лице беше очевидна. Челюстта му беше стегната, а веждите — ниско свъсени над очите. Странно… Преди винаги Зи беше на ръба на пълното отнасяне. Сега Фюри се движеше по тази тънка и хлъзгава граница. Вечно тревожещият се сам се бе превърнал в причина за безпокойство.
— Ще се оправя — излъга Фюри и се наведе към торбичката си с червен дим и листчетата за навиване. Бързо сви една дебела цигара и я запали. Лъжливото успокоение дойде мигом, тъй като тялото му беше добре приучено. — Просто имах тежка вечер.
Зи се засмя, но звукът прозвуча нерадостно, по-скоро като ругатня.
— Били са прави.
— Кои?
— Отмъщението не носи удовлетворение. — Зейдист пое дълбоко дъх. — Ако бъдеш убит, аз…
— Няма. — Той отново дръпна от цигарата, без желание да стига по-далече в обещанието си. — Сега, моля те, кажи ми за Бела.
— Трябва да лежи.
— Боже.
— Не, добре е. — Зи потърка обръснатата си глава. — Имам предвид, че не е изгубила бебето и ако кротува, може и да не се случи.
— В стаята ви ли е?
— Да, отивам да й занеса нещо за ядене. Позволено й е да става за един час на ден, но не искам да й давам повод да бъде на крака.
— Радвам се, че тя…
— Проклятие, братко. И с теб ли беше така?
Фюри се намръщи и остави цигарата в пепелника.
— Моля?
— В главата ми постоянно е пълен хаос. Каквото и да върша, имам усещането, че не е докрай реално, защото има толкова много гадости, за които да се тревожа.
— Бела е…
— Не е само заради нея. — Очите на Зи бяха придобили нормалния си жълт цвят, защото гневът му се бе поуталожил. — Заради теб е.
С бавни и пресилено старателни движения Фюри приближи цигарата до устните си и всмукна от нея. Докато изпускаше дима, затърси в съзнанието си думи, с които да утеши близнака си.
Не му хрумна кой знае какво.
— Рот иска да се съберем, щом се стъмни — съобщи Зи, като отново се загледа през прозореца, сякаш знаеше, че няма да последва някакво значимо успокоение. — Всички.
— Добре.
След като Зи си тръгна, Фюри отвори книгата и извади портрета на Бела, който беше нарисувал. Докато се взираше в него със здравото си око, прокара палец по очертанието на скулата й. Тишината го потисна и стегна гърдите му.
Ако обобщеше ситуацията, възможно бе вече да е отвъд ръба, възможно беше да се плъзга надолу по урвата на саморазрушението, блъскайки се пътьом в камъни и дървета, чупейки костите си, а на дъното го очакваше смъртоносният финал.
Загаси цигарата в пепелника. Разрухата наподобяваше малко влюбването. И двете бяха свободно падане, което те оставяше изхабен и оголен до самата ти сърцевина.