От бедния си опит знаеше, че и в двата случая краят е еднакво болезнен.
Джон се взираше в лесъра, появил се сякаш от нищото, и не можеше да помръдне. Никога не беше претърпявал автомобилна злополука, но имаше чувството, че е нещо подобно на това. Движиш се напред и изведнъж всичко, за което си мислил преди сблъсъка, отива на заден план, изместено от удара, който се превръща в единствена и основна грижа.
Наистина миришеха на бебешка пудра.
И за техен късмет косата на този не беше безцветна, което значеше, че е нов. Което вероятно беше единствената причина с приятелите му все още да са живи.
Куин и Блей застанаха пред него, блокирайки пътя. Но после от сенките се появи втори лесър, сякаш беше шахматна фигура, поставена на съответната позиция от невидима ръка. Неговата коса също беше тъмна.
Боже, бяха огромни.
Първият погледна към Джон:
— По-добре бягай, синко. Не ти е тук мястото.
Не знаеха, че е претранс. Смятаха го за човек.
— Да — каза Куин и потупа Джон по рамото. — Получи си пликчето с трева. Сега се омитай, смотаняко.
Само че той не можеше да остави своите…
— Казах да се разкараш от тук. — Куин го бутна настойчиво и Джон се спъна в купчина рула с изолация, грамадни като дивани.
По дяволите. Ако избягаше, значи е страхливец. Но ако останеше, щеше да попречи, вместо да помогне. Изпитвайки омраза към себе си, той побягна право към „Зироу Сам“. Като пълен идиот беше оставил раницата си у Блей и нямаше как да прати съобщение у дома. А моментът не беше подходящ да губи време и да търси някого от братята, в случай че евентуално ловуват наоколо. Сещаше се само за една личност, която би могла да им помогне.
На входа на клуба отиде право при бодигарда в началото на опашката.
— Хекс. Трябва да видя Хекс. Заведи ме…
— Какво правиш, хлапе? — попита бодигардът.
Джон повтаряше беззвучно с устни думата Хекс отново и отново и правеше знаци с ръце.
— Вбесяваш ме — надвеси се онзи над Джон. — Махай се оттук или ще се обадя на мамчето и татенцето ти.
Кикотенето откъм опашката накара Джон да жестикулира още по-трескаво.
— Моля те! Нужна ми е Хекс.
Джон чу далечен шум, който беше или от спирачките на някоя кола, или писък. Докато се озърташе, ръката му напипа глока на Блей.
Нямаше телефон, от който да напише съобщение. Нямаше начин да комуникира.
Но имаше пълнител с шест патрона в задния си джоб.
Джон се затича обратно до паркинга. Промъкваше се между паркираните една до друга коли, дишаше тежко и движеше краката си възможно най-бързо. Главата му пулсираше. Усилието правеше болката толкова жестока, че му призляваше. Зави зад ъгъла и се подхлъзна на разхвърляния чакъл.
По дяволите! Блей лежеше на земята с лесър, седнал върху гърдите му, и двамата се боричкаха за контрола над нещо, което изглеждаше като автоматичен нож. Куин бе насочил своя собствен нож срещу другия лесър, но двамата бяха в прекалено равностойна позиция за вкуса на Джон. Рано или късно единият щеше…
Куин получи дясно кроше в лицето и главата му се извъртя като развинтена капачка, повличаща цялото му тяло в пирует.
В този миг някаква сила облада Джон, сякаш дух се бе вселил в тялото му. Старо познание, такова, което идва с дългогодишен опит, а той очевидно го нямаше, поведе ръката му дълбоко в задния джоб. Обгърна глока с длан и го извади. Стисна го с две ръце.
Отне му миг да насочи оръжието и още един да се прицели в лесъра, боричкащ се с Блей за ножа. В следващата секунда Джон натисна спусъка… и проби огромна дупка в главата на лесъра. После промени целта си и се насочи към онзи, който беше надвесен над Куин и наместваше бокс върху кокалчетата на юмрука си.
Пук!
Джон повали и този лесър с един изстрел в слепоочието. Бликна черна кръв. Онзи се сгромоляса на колене и падна по лице върху Куин, който беше прекалено зашеметен, за да стори нещо друго, освен да избута тялото от себе си.
Джон хвърли поглед към Блей. Той се взираше в него в състояние на пълен шок.
— Мили боже, Джон!
Лесърът до Куин издаде бълбукащ звук като кафеварка, току-що спряла да ври.
Метал, помисли си Джон. Нужно му беше нещо метално. Ножът, за който се беше борил Блей, не се виждаше наоколо. Къде би могъл да намери…