— Хм… по колко съпруги имате?
— Не ми се говори за това, ясно?
— Добре.
Десетина минути по-късно възрастен мъж с униформа на английски иконом влезе, подкарал пред себе си количка, отрупана с храна. Менюто беше като от рум сървиз на „Четири сезона“: имаше белгийски вафли с ягоди, кроасани, бъркани яйца, горещ шоколад и пресни плодове.
Гледката беше просто прекрасна.
Стомахът на Джейн изкъркори и докато се усети, вече пълнеше една чиния с такива количества, сякаш не беше яла от седмица. Беше си сложила храна втори път и пиеше трети горещ шоколад, когато замръзна с вилица, поднесена към устата й. Боже, какво ли си мислеше Ви за нея. Ядеше като прасе…
— Очарован съм — отбеляза той.
— Нима? Одобряваш това, че лапам като невидяла?
Той кимна с блеснали очи.
— Харесва ми да те гледам как ядеш. Във възторг съм. Искам да продължиш, докато не преядеш и не заспиш в креслото си.
Пленена от очите му с диамантен блясък, тя промълви:
— И… какво би се случило тогава?
— Бих те пренесъл в леглото, без да те будя, и бих бдял над съня ти с кинжал в ръка.
Такава първобитна картина не би трябвало да й е по сърце. Все пак тя можеше да се грижи за себе си. Но, о, боже, мисълта някой да я пази беше… много приятна.
— Дояж си — каза той, като посочи чинията й. — И си сипи още шоколад от термоса.
Проклета да беше, но взе, че изпълни нареждането му. Дори си сипа четвърта чаша горещ шоколад.
Тя се отпусна в креслото с чашата в ръце, блажено заситена. Без причина каза:
— И на мен ми е познато това с наследството. Баща ми беше хирург.
— О, сигурно е луд от гордост. Ти си забележителен специалист.
Джейн сведе брадичка.
— Предполагам, че щеше да приеме кариерата ми за задоволителна. Особено ако ме вземат в „Кълъмбия“.
— Щеше?
— И двамата с майка ми са покойници. — Тя добави, защото почувства, че трябва да поясни: — Катастрофираха с малък самолет преди десетина години. Пътуваха за медицинска конференция.
— По дяволите… много съжалявам. Липсват ли ти?
— Ще прозвучи зле… но всъщност, не. Бяха чужди хора, с които трябваше да живея, когато не бях в училище. Но сестра ми винаги много ми е липсвала.
— Господи, и тя ли е починала?
— Недиагностициран вроден порок на сърцето. Отиде си бързо една нощ. Баща ми винаги си е мислел, че се насочих към медицината, защото той ме е вдъхновил, но истината е, че го направих, защото много обичах Хана. Още я обичам. — Тя отпи от чашата. — Баща ми бе твърдо убеден, че медицината е най-възвишеният и добър начин да осмисля живота си. Спомням си как ме погледна, когато бях на петнайсет, и ми каза, че съм късметлийка, задето съм толкова умна.
— Знаел е, че ще постигнеш много със способностите си.
— Нямаше предвид това. Твърдеше, че с моята външност нямам шанс да се омъжа особено успешно. — Тя се усмихна, когато Ви рязко пое въздух. — Татко живееше в грешното столетие, разбиранията му бяха от викторианската епоха. Може би заради английския си произход, кой знае, по дяволите. Вярваше, че жените трябва да се омъжат и да се грижат за голяма къща.
— Отвратително е някой да каже подобно нещо на младо момиче.
— Той би го нарекъл честност. Вярваше в честността. Винаги казваше на Хана, че тя е красивата. Разбира се, смяташе, че е вятърничава. — Боже, защо й трябваше да му разказва това? — Така или иначе, родителите могат да бъдат проблем.
— Да. Това ми е ясно. Повече от ясно.
Когато и двамата замълчаха, тя имаше чувството, че и той прехвърля семейните си истории в главата си.
След известно време той посочи с глава телевизора с плосък екран на стената.
— Гледа ли ти се филм?
Тя се извъртя в креслото и се усмихна.
— Боже, да. Не помня кога за последен път съм го правила. Какво имаш?
— Включих кабелна, така че имаме всичко. — Той небрежно направи знак към възглавниците до себе си. — Защо не седнеш тук? Нищо няма да виждаш оттам.
Проклятие. Тя искаше да е там до него. Искаше да е… близо.
Въпреки че многото мисли парализираха мозъка й, тя отиде до леглото и се настани до него, като скръсти ръце пред гърдите си и прехвърли глезените си един върху друг. Боже, беше нервна като на първа среща. Пеперудки в стомаха. Потни длани.
Ехо, жлезите, произвеждащи адреналина.