— Е, какво обичаш да гледаш? — попита тя, когато той взе дистанционно с достатъчно бутони за изстрелване на космическа совалка.
— Днес съм в настроение за нещо скучно.
— Така ли? Защо?
Очите му с диамантен блясък се насочиха към нея, но клепачите му бяха притворени, така че не можа да разтълкува погледа му.
— Без причина. Просто ми изглеждаш уморена.
От Другата страна Кормия седеше на кушетката си. Чакаше. Отново.
Тя отпусна ръцете си. Кръстоса ги пак. Искаше й се да има книга в скута си, за да се разсее. Седеше в тишината и в съзнанието й изникна мимолетния въпрос, какво би било да има своя собствена книга. Може би щеше да сложи името си на корицата, така че всички да знаят, че е нейна. Би й харесало. Кормия. Или още по-добре Книгата на Кормия.
Би я заемала на сестрите си, ако те искаха, разбира се. Щеше да знае, когато види нечии ръце да я държат, и нечии очи да я четат, че кориците, страниците и историите вътре са нейни. И книгата също щеше да го знае.
Тя се замисли за библиотеката на Избраниците с лабиринта й от рафтове, с прекрасния мирис на уханна кожа и изобилието от думи. През времето, прекарано там, се чувстваше на върха на блаженството в щастливото си уединение. Там имаше толкова истории за опознаване, толкова места за съзерцаване, за които не би могла и да мечтае да зърне с очите си, а тя обичаше да учи. Жадуваше за това.
Обикновено.
Този път беше различно. Седеше на леглото и чакаше, но без охота да усвои предстоящия урок. Тези бъдещи знания не бяха желани от нея.
— Привет, сестро.
Кормия вдигна поглед. Избраницата, отдръпнала белия воал на вратата, беше образец на себеотрицание и отдаденост на службата, едно въплъщение на почтеността. Кормия завиждаше на изражението на удовлетворение и вътрешен мир, което имаше Лейла.
Това не й беше позволено. Завистта означаваше, че си отделен от цялото, че си индивид, при това дребнав.
— Привет. — Кормия стана, коленете й трепереха от предстоящото. Въпреки че често беше искала да види как изглежда отвътре храмът на Примейла, сега предпочиташе никога да не стъпи зад мраморните стени.
Двете се поклониха една на друга.
— За мен е чест да помогна.
Кормия отговори глухо:
— Аз… признателна съм ти за напътствията. Води ме, ако обичаш.
Когато Лейла изправи глава, в бледозелените й очи се четеше разбиране.
— Може би е по-добре да поговорим тук за малко, вместо да отиваме направо в храма.
Кормия преглътна мъчително.
— С удоволствие.
— Мога ли да седна, сестро? — Кормия кимна, Лейла се приближи до леглото и се отпусна на него, а бялата й роба се разтвори до над коленете. — Ела до мен.
Кормия приседна и матракът й се стори твърд като камък. Не можеше да диша, не можеше да помръдне, едва мигаше.
— Сестро моя, ще се опитам да разсея страховете ти — каза Лейла. — Повярвай, ще се насладиш на времето, прекарано с Примейла.
— Несъмнено. — Кормия придърпа реверите на робата си по-плътно един към друг. — Все пак той ще посещава и други, нали?
— Ти ще си най-важна за него. Като негова Първа Избраница ще си удостоена със специалното му внимание. За Примейла има йерархия и ти ще си първа сред всички нас.
— Но кога ще започне да ходи при други?
Лейла се намръщи.
— Това зависи от него, въпреки че и ти имаш думата. Ако го удовлетворяваш, той може да остане само с теб за известно време. Случвало се е и преди.
— Мога ли да му кажа да си намери други?
Съвършената глава на Лейла се наклони на една страна.
— Казвам истината, сестро, това, което ще се случи между вас, ще ти хареса.
— Знаеш кой е той, нали? Знаеш самоличността на Примейла.
— Дори съм го виждала.
— Наистина ли?
— Наистина. — Лейла докосна високо вдигнатата си руса коса и Кормил прие жеста като знак, че тя подбира думите си внимателно. — Той е… какъвто трябва да бъде един воин. Силен. Интелигентен.
Кормия присви очи.
— Премълчаваш нещо, за да успокоиш страховете ми, нали?
Преди Лейла да може да отговори, Директрис дръпна завесата настрани. Без да каже и дума на Кормия, тя отиде при Лейла и й прошепна нещо.
Лейла се изправи, руменина заля бузите й.
— Тръгвам веднага. — Тя се обърна към Кормия със странна възбуда в очите. — Сестро, сбогувам се с теб до моето завръщане.