Както беше прието, Кормия се изправи и се поклони, облекчена, че урокът се отлагаше по някаква причина.
— Всичко хубаво.
Директрис обаче не тръгна с Лейла.
— Аз ще те заведа в храма и ще продължа с наставленията.
Кормия обгърна тялото си с ръце.
— Не е ли по-добре да почакам Лейла…
— Оспорваш решението ми ли? — процеди Директрис. — Точно това правиш. Може би искаш да съставиш и план на урока, след като знаеш толкова за историята и важността на позицията, за която си избрана. Честно казано, бих се радвала да се поуча от теб.
— Простете ми, Директрис — отвърна Кормия силно засрамена.
— Няма защо да се извиняваш. Като Първа Избраница на Примейла спокойно ще можеш да ми заповядваш, защо да не започна да свиквам с върховенството ти още отсега? Кажи, не искаш ли да вървя няколко стъпки след теб по пътя към храма?
Сълзи бликнаха в очите на Кормия.
— Не, моля ви, Директрис.
— Какво не?
— Бих искала да ви следвам — прошепна Кормия с наведена глава. — А не да ви водя.
„Ищар“ беше идеалният избор, помисли си Ви. Отегчителен до смърт. Безкрайно дълъг. Визуално атрактивен колкото солница.
— Това е най-голямата досада, която съм гледала — каза Джейн при поредната си прозявка.
Господи, каква красива шия имаше тя.
Зъбите му се издължиха и той си представи как прилага класическия номер на Дракула, надига се над тялото й, напълно отдадено на него, но веднага се насили да насочи вниманието си към Дъстин Хофман и Уорън Бийти, които се влачеха през пясъците. Беше предложил филм с надеждата от скука защитата й да падне, а той да проникне в съзнанието й и да я обладае.
Копнееше тя да стигне до кулминация под устните му, пък макар и само в света на сънищата.
Докато чакаше тя да задреме от скука, се загледа в пустинния пейзаж на екрана, който насочи по някакъв перверзен начин мислите му към зимата… към зимата и неговото преобразяване.
Само няколко седмици след като претрансът падна в реката и намери смъртта си там, Ви претърпя своето преобразяване. От известно време беше притеснен от промените в тялото си. Беше изтормозен от пристъпи на главоболие. Постоянно беше гладен, а му ставаше зле, като погледнеше храна. Не можеше да спи, а беше изтощен. Само агресивността му не се беше променила. Според правилата на лагера трябваше винаги да си готов за бой, така че избухливият му нрав не се приемаше за необичайна промяна в поведението му.
Вилнееше подранила свирепа снежна буря, когато се роди в мъжкото си тяло.
Заради ниските температури каменните стени на пещерата бяха ледени, подът — толкова мразовит, та краката в подплатените с кожа ботуши се вкочаняваха, въздухът беше толкова студен, че дъхът излизаше на облаци. Войниците и жените от кухнята спяха накуп, преплели тела не за секс, а за да се топлят.
Ви разбра, че преобразяването му настъпва по това, че когато се събуди, му беше горещо. Първоначално затоплянето беше благодат, но после тялото му започна да се тресе от температурата и го връхлетя убийствен глад. Гърчеше се на земята с копнеж за облекчение, каквото не намираше.
След цяла вечност гласът на Блъдлетър проби през болката.
— Жените няма да те хранят.
Замаян, Ви отвори очи. Блъдлетър коленичи до него.
— Със сигурност знаеш защо.
Ви успя да преглътне въпреки буцата в гърлото си.
— Не знам.
— Казват, че рисунките по стените са те обсебили. Че в ръката ти са се вселили духовете, впримчени в стените. Че очите ти вече не ти принадлежат.
Когато Ви не отговори, Блъдлетър настоя:
— Няма ли да отречеш?
Сред бъркотията в главата си Вишъс се опита да прецени ефекта от двата възможни отговора. Спря се на истината не от чувство за честност, а за да се предпази.
— Аз… отричам.
— Отричаш ли и останалото, което те казват?
— Какво… казват… те?
— Че си убил другаря си в реката с ръката си.
Това беше лъжа и другите момчета, които бяха там, знаеха, че е така, защото видяха претранса да пада по своя вина. Вероятно жените бяха направили това предположение, защото по време на смъртта му Ви беше наблизо. Защо останалите мъже биха искали да разпространяват доказателство за мощта на Ви?