Или може би им беше от полза? Ако нямаше жена, която да храни Ви, той щеше да умре. Което нямаше да е зле за останалите претранси.
— Ти какво твърдиш? — упорстваше баща му.
Ви се нуждаеше от демонстрация на сила и промълви:
— Аз го убих.
Изпод брадата на Блъдлетър цъфна широка усмивка.
— Така и предполагах. Заради усилието ти ще ти доведа жена.
Наистина му доведоха една и той се нахрани. Трансформацията беше жестока, дълга и изтощителна и докато преминаваше през нея, той надхвърли размерите на постелката си, а ръцете и краката му мръзнеха върху студения под на пещерата като месо от пресен улов.
Независимо че като последица се пробуди и сексуалното му желание, жената, която бяха накарали да го нахрани, не искаше да има нищо общо с него. Даде му кръв едва колкото да преживее промяната, после го остави сам да понася разтягането на костите си и опъването на мускулите до скъсване. Никой не се погрижи за него и в страданието си той викаше мислено майката, която го бе родила. Представяше си как идва при него и го обгръща с любов, гали косата му и му казва, че всичко ще е наред. В жалките му видения тя го наричаше любимия си люлен.
Подарък.
Би му харесало да е подарък за някого. Подаръците ги ценяха, обгрижваха ги и ги пазеха. Дневникът на воина Дариъс беше подарък за Ви, нищо че дарителят може би не знаеше каква добрина бе сторил, като го бе оставил.
Подарък.
Когато тялото на Ви престана да се променя, той заспа, но се събуди от глад за месо. Дрехите му се бяха разкъсали при трансформацията, затова той се уви в една кожа и тръгна бос към мястото за готвене. Нямаше много за ядене. Изгриза един кокал от бут, откри още сухи корички и шепа брашно.
Ближеше белите прашинки от ръката си, когато баща му каза зад него:
— Време е за бой.
— За какво се замисли? — попита Джейн. — Целият се напрегна.
Ви с усилие се върна в настоящето. По някаква причина не я излъга.
— Мисля за татуировките си.
— Откога ги имаш?
— От почти три века.
Тя подсвирна.
— Боже, толкова ли дълго живеете?
— По-дълго. Ако приемем, че не бъда убит в бой, и вие, глупавите хора, не взривите планетата, ще съм жив още седемстотин години.
— Уха. Това изцяло променя идеята на пенсионното осигуряване. — Тя се наведе напред. — Завърти си главата. Искам да погледна мастилото на лицето ти.
Разтърсен от спомените си, Ви направи това, за което го помоли, защото не беше способен да протестира логично. Все пак, когато ръката й приближи лицето му, той трепна.
Тя я отдръпна, без да го докосне.
— Не са ти ги направили по твое желание, нали? Вероятно по същото време като кастрацията, познах ли?
Ви усети как вътрешностите му се свиват на топка, но не се отдръпна от нея. Никак не понасяше женско съчувствие, но работата бе там, че в тона на Джейн нямаше такова, тя просто съобщаваше факт. Беше директна. Затова и той можеше да й отговори спокойно и директно.
— Да. По същото време.
— Ще предположа, че са предупреждения, тъй като ги имаш на ръката, на слепоочието, по бедрата и слабините. Предполагам, че са свързани с енергията в ръката ти, с телепатията ти и с въпроса за създаването на потомство.
Защо ли не се бе изненадал от нейните заключения?
— Да, така е.
Гласът й се сниши.
— Затова изпадна в паника, когато ти казах, че ще те вържа. В болницата, в спешното отделение. Вързали са те, нали?
Той само се прокашля.
— Направили са го, нали, Ви?
Той взе дистанционното на телевизора.
— Искаш ли да гледаш нещо друго?
Настана продължително мълчание, докато той сменяше каналите.
— Повърнах на погребението на сестра ми.
Пръстът му престана да превключва, като спря на „Мълчанието на агнетата“. Той я погледна.
— Сериозно ли?
— Най-голямото неудобство и срам в живота ми. И не само заради момента, в който се случи. Направих го върху баща ми.
Кларис Старлинг седна на един стол пред килията на Лектър, а Ви копнееше да узнае още за Джейн. Искаше да научи всяка подробност от живота й — от раждането й до този момент — и искаше да го чуе още сега.