— Разкажи ми какво се случи.
Джейн прочисти гърлото си, сякаш събираше кураж, а Ви не можеше да избегне сравнението с филма, като той беше чудовището, затворено в килия, а Джейн — изворът на добро, която малко по малко разкриваше себе си, за да удовлетвори злодея.
Но имаше също толкова силна нужда от това познание, колкото от кръвта за оцеляването си.
— Какво се случи, Джейн?
— Ами… баща ми беше голям привърженик на овесената каша.
— Овесена каша? — Тя не продължи и той я подкани: — Разкажи ми.
Джейн скръсти ръце пред гърдите си и се загледа в краката си. После очите й срещнаха неговите.
— Да сме наясно, причината да говоря за това, е ти да ми разкажеш какво ти се е случило. Танто за танто. Все едно си показваме белезите един на друг. Като например от падане по време на летен лагер, или от порязване на консервена кутия, или от удар по главата с… — Тя се намръщи. — Добре… може би примерите не бяха добри, като се има предвид колко бързо зарастват раните при вас, но се сещаш какво искам да кажа.
Ви не можа да сдържи усмивката си.
— Схванах смисъла.
— Важното е да е честно. Щом аз ще си кажа всичко, и ти ще го направиш. Договорихме ли се?
— По дяволите… — Но пък искаше да узнае повече за нея. — Е, добре.
— И така, за баща ми и овесената каша. Той…
— Джейн?
— Какво?
— Харесвам те. Много.
Нямаше как да не го вмъкна.
Тя примигна няколко пъти. После отново прочисти гърлото си. Боже, изчервяването много й отиваше.
— Разказваше за овесената каша.
— Точно така… е… както казах, баща ми беше голям привърженик на овесената каша. Караше ни всички да я ядем на закуска, дори и през лятото. С майка ми и сестра ми трябваше да се давим с тази гадост заради него и той искаше да изядем всичко в чиниите си. Гледаше ни как се храним, сякаш играехме голф и можехме да направим грешен удар. Кълна се, че преценяваше наклона на гръбнака ми и начина, по който държах лъжицата си. На вечеря той… — Тя спря. — Отклонявам се от темата.
— Мога да те слушам как говориш с часове, за да не се фокусирам върху моя разказ.
— Да, е… фокусирането е важно.
— Само ако си микроскоп.
Тя се усмихна леко.
— И пак за овесената каша. Сестра ми умря на рождения ми ден, в петък през нощта. Погребението беше организирано бързо, защото баща ми трябваше да изнася доклад в Канада следващата сряда. По-късно разбрах, че го е включил в графика си в деня, когато Хана беше намерена мъртва в леглото си, сигурно за да ускори нещата. И така… в деня на погребението станах и се чувствах ужасно. Повече от ужасно. Гадеше ми се. Хана… Хана беше единственото истинско нещо в къщата, която беше пълна с красиви вещи. Тя беше разхвърляна, и шумна, и щастлива… Обичах я толкова много, не можех да понеса мисълта, че ще я сложим в земята. Нямаше да й хареса да е затворена така. Да… и така, за погребението, майка ми излезе и ми купи черна рокля с двуредно закопчаване. За беда сутринта преди погребението, когато се опитах да я облека, не ми беше по мярка. Беше твърде тясна, направо не можех да дишам в нея.
— И естествено ти е станало още по-зле на стомаха.
— Да. Когато слязох на масата за закуска, непрестанно ми се повдигаше. Боже, още си спомням как изглеждаха двамата, седяха в двата края на масата, обърнати един към друг, без очите им да се срещат. Майка беше като порцеланова кукла, на която нещо не й е в ред. Беше гримирана, имаше прическа, но всичко беше сбъркано. Червилото й не беше в подходящия цвят, нямаше руж, фибите се показваха от кока й. Татко четеше вестник и шумът от обръщането на страниците кънтеше като изстрели. Никой от двамата не ми каза и дума. Седнах на стола си и не можех да спра да гледам празното място от другата страна на масата. Ето че пристигна и купата с овесена каша. Мари, нашата прислужница, сложи ръка на рамото ми, когато ми сервираше, и за миг бях готова да избухна в плач. Тогава баща ми изплющя с вестника, като че ли бях кученце, което аха да се изака на килима, така че взех лъжицата си и започнах да ям. Тиках кашата в гърлото си, докато не взех да се давя от нея. После отидохме на погребението.
Ви искаше да я докосне и за малко да протегне ръка към нейната. Вместо това попита: