— Сигурен съм, че си била в шок.
— Да. Странно… притеснявах се, че ще й бъде студено. Нали ги знаеш студените есенни нощи. Студената земя… — Джейн направи широк жест с ръка. — На следващата сутрин баща ми замина, преди да съм станала, и си дойде след две седмици. Все се обаждаше на майка ми, за да й съобщи, че ще консултира друг сложен случай на друго място в страната. Междувременно майка ставаше всяка сутрин, обличаше се и ме караше на училище, но всъщност не беше там. Заприлича на вестник. Единствените й теми бяха времето и какво не е било наред в къщата или с персонала, докато съм била на училище. Най-сетне баща ми все пак се прибра и знаеш ли как разбрах, че завръщането му наближава? Стаята на Хана. Всяка нощ ходех в стаята на Хана и седях сред нейните неща. Не проумявах как така дрехите й, книгите й, рисунките й бяха там, а тя не беше. Просто не се връзваше. Стаята й беше като кола без двигател, всичко беше по местата си, само дето никога вече нямаше да бъде използвано. Вечерта преди баща ми да се прибере, отворих вратата на спалнята й и… всичко беше изчезнало. Майка беше разчистила, покривката на леглото беше сменена, а завесите спуснати. От стаята на Хана се превърна в стая за гости. Ето как разбрах, че баща ми се прибира.
Ви потърка с палец опакото на дланта й.
— Боже… Джейн…
— Ето, това е моето откровение. Повърнах овесена каша, вместо да плача.
Ви усещаше, че е нервна, че й се иска да си беше мълчала. Добре знаеше как се чувства, защото същото му се беше случвало няколкото пъти, когато се бе разкривал пред някого. Продължи да гали ръката й, докато тя не вдигна очи към него. Не каза нищо повече и той разбра какво чака.
— Да — пророни той. — Вързаха ме.
— И беше в съзнание през цялото време, нали?
Гласът му се сниши до шепот.
— Да.
Тя докосна лицето му и прокара ръка по вече брадясалата му буза.
— Ти уби ли ги след това?
Той вдигна ръката с ръкавицата.
— Тя се погрижи. Светлина прониза тялото ми. И двамата, чиито ръце бяха върху мен, паднаха като камъни.
— Добре.
По дяволите… Той я обожаваше.
— От теб би станал чудесен воин, знаеш ли?
— Аз съм воин. Смъртта е моят враг.
— Да, така е. — Господи, толкова бе логично да открие сродна душа у нея. Тя беше боец… като него. — Скалпелът е твоят кинжал.
— Да.
Останаха така, хванати за ръце и с погледи, насочени един към друг. Неочаквано тя погали с пръст долната му устна. Той вдиша със свистене, а тя пошепна:
— Да знаеш, не е задължително да съм заспала.
23.
Когато Джон се върна в съзнание, гореше от висока температура. Сякаш кожата му беше направена от пламъци, кръвта му беше течна лава, а костният мозък бе пещта, където бушуваше огънят. С отчаяното желание да се разхлади, той се опита да свали дрехите си и установи, че не носи риза, нито панталон. Гърчеше се чисто гол.
— Вземете китката ми — чу се женски глас някъде вляво и отгоре и той изви глава по посока на звука. Потта се стичаше подобно на сълзи по лицето му. Или може би плачеше?
Боли, произнесе с устни.
— Ваша светлост, вземете китката ми. Разрезът е направен.
Нещо се притисна до устните му и ги навлажни с вино, тежко вино. Инстинктът се надигна у него като звяр. Огънят, който чувстваше, всъщност беше глад. И това, което му се предлагаше, беше храната, от която се нуждаеше. Впи се в това, което се оказа, че е нечия ръка, отвори широко уста и започна да преглъща на големи глътки.
Боже… Това беше вкусът на земята и на живота. Опияняващ, силен и завладяващ. Светът започна да се върти около него като балерина на палци, като карнавално шествие, като безкраен вихър. Насред целия този водовъртеж той преглъщаше лакомо, осъзнал, без да му се обяснява, че онова, което влизаше в гърлото му, бе единственият антидот срещу смъртта.
Храненето продължи с дни и нощи. Изминаха цели седмици. Или може би беше с времетраенето на едно мигване? Изненада се, че все пак имаше край. Не би се шокирал, ако научеше, че ще прекара остатъка от живота си на предоставената му китка. Разхлаби захапката си и отвори очи.
Лейла, русата Избраница, седеше до него на леглото с бялата си роба, ослепителна като слънчева светлина за чувствителните му очи. Рот стоеше заедно с Бет в ъгъла. Бяха се прегърнали със загрижени лица.