Промяната. Неговата промяна.
Повдигна ръце и изписа с жестове, сякаш беше пиян.
— Това ли беше?
Рот поклати глава.
— Не още. Наближава.
— Наближава?
— Поеми дълбоко въздух няколко пъти — нареди кралят. — Ще ти е нужен. Ние сме тук, чу ли? Няма да те изоставим.
По дяволите, точно така. Преобразяването имаше два етапа. И трудната част още предстоеше. За да пребори страховете си, той си напомни, че Блей беше преминал през това. Също и Куин.
Както и всички останали братя. И сестра му.
Срещна тъмносините очи на Бет и изведнъж му се яви смътно видение. Беше в някакъв клуб… в готически клуб с… Тормент. Не, наблюдаваше Тор и още някого. Едър мъж, с размерите на някой от братята, чието лице не можеше да види.
Джон се намръщи в почуда защо би му хрумнало подобно нещо и после чу странен разговор.
Тя ми е дъщеря, Тор.
Тя е получовек, Ди. А ти знаеш какво е отношението му към хората. Тормент поклати глава. Моята прапрапрабаба е била като нея, но да си ме чул да го споменавам пред него?
Говореха за Бет… което значеше, че този с неясните черти беше бащата на Джон, Дариъс.
Джон се напрегна в опит да се фокусира върху видението, с надеждата да успее да зърне лицето на баща си, макар и веднъж. Дариъс вдигна ръка, за да привлече вниманието на сервитьорката, и посочи празната си бутилка от бира и почти празната чаша на Тор.
Няма да позволя още едно от децата ми да умре, каза той. Не и ако има възможност да я спася. Освен това не се знае дали изобщо ще се преобрази. Може би в крайна сметка ще си живее щастливо, без дори да разбере за мен. Случвало се е и преди.
Баща му знаел ли е изобщо за него, запита се Джон. Вероятно не, като се имаше предвид, че беше роден в тоалетната на автобусна спирка и захвърлен там. Мъж, когото го беше грижа толкова много за дъщеря му, не би останал безразличен към сина си.
Видението започна да избледнява и колкото по-усилено Джон се стараеше да го задържи, толкова по-бързо то се разпадаше. Точно преди да изчезне напълно, той погледна към лицето на Тор. Видът на войнишката прическа, изсечените черти и ясният взор му причиниха болка. Също и начинът, по който Тор погледна към седящия срещу него. Бяха близки. Личеше, че са най-близки приятели.
Колко прекрасно би било, помисли си Джон, да имаше и двамата в живота си.
Болката, която усети, беше неописуема, толкова силна, че сякаш го разцепи на съставните му молекули. Всякаква мисъл и разсъдък изчезнаха и той нямаше друг избор, освен да се подчини. Отвори уста и изкрещя, без да издаде звук.
Джейн не можеше да повярва, че пред нея стои вампир и тя се моли да прави секс с него. В същото време никога в живота си не се беше чувствала толкова сигурна в решението си.
— Затвори очи — нареди Ви.
— Защото се каниш да ме целунеш ли?
Моля те, Боже, нека да е заради това.
Ви погали с облечената в ръкавица ръка лицето й. Дланта му беше топла и широка и миришеше на билки.
— Заспивай, Джейн.
Тя се намръщи.
— Искам да го направя будна.
— Не.
— Защо?
— Така е по-безопасно.
— Мислиш, че може да забременея ли? Или е заради болестите, предавани по полов път?
— Случвало се е с хора преди, но ти не си в овулация. Бих го подушил. Колкото до болестите, не страдам от такива и ти не можеш да ми предадеш нищо, но не в това е проблемът. По-безопасно е да го направим, когато не си будна.
— Според кого?
Той се размърда върху леглото. Нетърпелив, неспокоен, готов за секс.
— Единственият начин да се случи е в съня ти.
Тя с нейния късмет. Беше решил да бъде джентълмен. Мръсник. Джейн се изправи на крака.
— Фантазиите не ме интересуват. Ако не искаш да сме заедно в действителност, тогава по-добре изобщо да не го правим.
Той дръпна завивката върху бедрата си, за да прикрие ерекцията, очертаваща се под пижамата му.
— Не искам да те нараня.
Тя го стрелна с поглед, отчасти изпълнен със сексуална неудовлетвореност и отчасти с женско превъзходство.
— По-корава съм, отколкото изглеждам. И честно казано, цялата тази мъжкарска загриженост за моите интереси е пълна глупост и ме вбесява.