Обърна я с лице към себе си и прокара облечения си в ръкавица показалец по гърлото й, докосвайки тънката струйка кръв, стичаща се от мястото на пробождането. Облиза черната кожа, наслаждавайки се на вкуса й, с желание за още.
— Ще затворя раните.
Тя кимна и той наведе глава. Плъзна нежно език по дупчиците, затвори очи и забрави за всичко около себе си. Следващия път му се искаше да го направи между краката й и да се впие във вената, намираща се там, където се събираха бедрата. Така щеше да може ту да смуче от кръвта й, ту да я целува.
Пресегна се и пусна душа, после съблече блузата й. Гърдите й бяха покрити с бял сутиен. Розовите им върхове прозираха под красивия десен. Той се наведе и засмука едно от зърната й през фината тъкан. Наградата му беше ръката й, заровена в косата му, и стенанието, разнесло се от гърлото й. Той изръмжа и плъзна ръка между краката й.
Оставеното от него беше по вътрешната страна на бедрата й и въпреки че това го превръщаше в глупав мръсник, той искаше то да си остане там. Дори искаше да добави още.
Да, това беше инстинктът на обвързания вампир. Искаше тя да носи част от него така, както носеше кожата си по цялото тяло.
Той свали сутиена й и я побутна към душа. Намести я под струята, като я държеше за раменете. Пристъпи към нея. Долнището на пижамата му се намокри. Чувстваше със стъпалата си гладкия мраморен под. Отмести русите кичури от лицето й и я погледна в очите.
Моя.
— Още не съм те целунал — промълви той.
Тя се изви към него, като използва гърдите му за опора. Точно както искаше той.
— Не и по устата.
— Може ли?
— Моля те.
По дяволите. Беше нервен, докато гледаше устните й. Което не беше чудно. Беше правил толкова много секс през живота си. Във всякакви варианти и комбинации. Но перспективата да я целуне както е редно, заличи целия му предишен опит. Почувства се като девственик. Без идея какво върши и с треперещи колене.
— Ще го направиш ли? — попита тя, защото той се забави.
По дяволите.
На лицето й се изписа усмивка, подобна на тази на Мона Лиза.
— Ела тук.
Тя го придърпа надолу към себе си, наклони глава на една страна и притисна устните си към неговите. Тялото на Вишъс потръпна. И преди беше чувствал мощ. Своята собствена — в мускулите си. Тази на проклетата му майка, определяща съдбата му. Тази на краля, ръководещ живота му, и тази на братята му, докато вършеха задълженията си. Но никога досега не беше допускал нечия мощ да го завладее. Сега, когато обхвана лицето му между дланите си, Джейн го владееше.
Той я придърпа още по-близо и притисна устни към нейните. Сливането беше сладост, която никога не беше вярвал, че ще пожелае, а още по-малко, че ще почита. Когато се отдели от нея, той насапуниса всички извивки на тялото й и я изплакна с вода. Изми косата й с шампоан.
Грижата за нея беше като дишането… Автоматична реакция на тялото и съзнанието, за която не се налагаше да мисли.
Спря водата, подсуши я с кърпа, после я вдигна на ръце и я отнесе в леглото. Тя се излегна върху черните му завивки с ръце над главата и леко разтворени крака. Прекрасна гледка на порозовяла женска кожа.
Тя погледна през полузатворените си клепачи.
— Пижамата ти е мокра.
— Да.
— Твърд си.
— Така е.
Тя изви гръб на леглото и от таза до гърдите тялото й се превърна в дъга.
— Ще направиш ли нещо по въпроса?
Той оголи зъби и изсъска.
— Ако ми позволиш.
Тя отмести единия си крак и у него лумна пожар. Вътрешността й блестеше влажна, но не от душа.
— Това на „не“ ли ти прилича? — попита го дяволито.
Той събу долнището на пижамата си и се озова върху тялото й за части от секундата, намести се и потъна в нея. Беше толкова по-хубаво така, в реалността, а не по време на сън. Тя достигна до оргазъм веднъж, два пъти… и отново, а сърцето му се късаше.
За първи път правеше секс с някого, когото обичаше.
Почувства паника заради слабостта си. Как, по дяволите, се беше случило това?
Но пък това беше последният му — единствен — допир с любовта. Тя нямаше да помни нищо. Така че в крайна сметка сърцето й нямаше да бъде разбито.