Выбрать главу

За краткото време, през което се познаваха, Джейн се беше промъкнала в тайното място в сърцето му, като отстрани Бъч от пътя си и се намести там удобно и трайно. И той чувстваше, че така е редно да бъде.

Тя промърмори тихичко и се притисна още по-плътно до него. Докато галеше гърба й, се усети, че кой знае защо, мисли за първата си битка — един двубой, последван веднага от първото му сексуално преживяване.

Във военния лагер мъжете, току-що преминали през преобразяването, разполагаха със съвсем кратко време да открият силата си. И все пак, когато баща му застана пред него и му каза, че ще се бие, Ви беше изненадан. Със сигурност му трябваше поне още ден, за да се възстанови.

Блъдлетър се усмихна и показа кучешките си зъби, които винаги бяха удължени.

— Ще се биеш с Грод.

Войникът, от който Ви беше откраднал бута от сърна. Дебелият, чието любимо оръжие бе боздуган.

Напълно изтощен, крепящ се на крака единствено от гордостта си, Ви се отправи към ринга за двубои, разположен зад мястото за спане на войниците. Рингът представляваше неравна кръгла дупка в пода на пещерата, образувана сякаш при удар с юмрук от ядосан великан. Беше дълбок до кръста, а стените и подът бяха тъмнокафяви от пролятата кръв. От участниците се очакваше да се бият, докато вече не могат да стоят на краката си. Всичко беше разрешено и единственото правило се отнасяше до изгубилия, който трябваше да се остави да бъде наказан заради некадърността си като боец.

Вишъс знаеше, че не е готов да се бие. О, Скрайб Върджин, та той едва имаше сили да слезе на ринга, без да падне. Но тъкмо в това беше и смисълът. Баща му беше замислил идеалния ход да утвърди властта си. Имаше само един начин, по който Ви би могъл да победи, но ако използваше ръката си, всички в лагера щяха да видят с очите си онова, което знаеха само от слухове, и той щеше да се озове в пълна изолация. А ако загубеше? Тогава нямаше да бъде възприеман като заплаха за господството на баща му. Така че и в двата случая върховенството на Блъдлетър щеше да остане незасегнато и незастрашено от вече съзрелия син.

Дебелият войник скочи в ринга с енергичен вик, размахвайки боздугана, а Блъдлетър се извиси на ръба на дупката.

— Какво оръжие да дам на сина си? — попита той събралата се тълпа. — Може би… — Той погледна към една от жените от кухнята, която се беше подпряла на метла с дълга дръжка. — Я ми я дай.

Жената се подчини непохватно и изпусна метлата в краката на Блъдлетър. Когато се наведе да я вдигне, той я срита, като че бе паднал клон, изпречил се на пътя му.

— Вземи това, сине. И се моли на Скрайб Върджин да не ти заврат нея отзад, когато загубиш.

Множеството се разсмя, а Ви хвана дървената дръжка.

— Бой! — излая Блъдлетър.

Сред тълпата се раздадоха възгласи и някой плисна остатъка от бирата си върху Вишъс. Топлата течност удари голия му гръб и покапа по задника му. Дебелият войник се усмихна насреща му и оголи издължени кучешки зъби. Мъжът започна да обикаля Ви и металната топка на боздугана се полюшна на края на веригата с леко свистене.

Ви тромаво се опита да следва противника си, беше му трудно да управлява краката си. Концентрираше се главно върху дясното рамо на мъжа, това, което щеше да се стегне, преди боздуганът да бъде запратен, а с периферното си зрение наблюдаваше тълпата. Едва ли само с бира щяха да го замерят.

Не изглеждаше като бой, а по-скоро като състезание по изплъзване с несръчната защита на Ви и показната агресия на противника му. Докато воинът демонстрираше уменията си със страховитото си оръжие, Ви изучи предвидимостта на действията му, както и ритъма на боздугана. Колкото и силен да беше дебелият, трябваше здраво да вкопае крака, преди огромната топка с шипове по нея да полети напред. Ви издебна един промеждутък между замахванията и нанесе удар, като завъртя метлата и заби дръжката точно в издутите слабини на войника.

Мъжът изрева, пусна боздугана и събра колене, като се придържаше с ръце. Без да губи нито миг, Ви вдигна метлата над рамото си, замахна с всичка сила, стовари я в слепоочието на противника си и го просна в несвяст.

Възгласите секнаха и сега се чуваше само пукотът от огъня и накъсаното дишане на Ви. Той пусна метлата и прекрачи през противника си, готов да напусне ринга.