Ботушите на баща му се появиха на ръба на кръга и му препречиха пътя.
Очите на Блъдлетър бяха присвити като цепки.
— Не си приключил.
— Той няма да се изправи.
— Това няма значение. — Блъдлетър кимна към войника на земята. — Довърши го.
Дебелият войник изпъшка, а Вишъс се опитваше да предвиди реакцията на баща си. Ако откажеше, Блъдлетър щеше да постигне целта си в играта, която бе подхванал, и да го доведе до пълно отчуждение, макар и не по начина, който бе замислил, Ви щеше да се превърне в мишена поради простата причина, че щяха да го мислят за слабак, задето не е наказал противника си. Ако го довършеше, положението му в лагера щеше да е далеч по-сигурно — до следващото изпитание.
Обзе го изтощение. Животът му вечно ли щеше да бъде основан на такъв суров и безпощаден избор?
Блъдлетър се усмихна.
— Този нещастник, който се нарича мой син, изглежда, няма кураж. Вероятно семето в утробата на майка му е било на друг.
Смях се надигна сред тълпата, а някой извика:
— Твой син не би се поколебал в такъв миг!
— А и при двубой мой син не би се проявил като такъв страхливец, че да атакува най-уязвимите части на един мъж. — Блъдлетър срещна погледите на войниците си. — Слабаците прибягват до подлост, тъй като им липсва сила.
Вишъс имаше чувството, че се задушава, сякаш ръцете на баща му бяха стиснали врата му. Дишането му отново се учести, гняв се надигна в гърдите му, а сърцето му заби лудо. Той погледна надолу към дебелия войник, който го беше набил… тогава се сети за книгите, които баща му го накара да изгори… за момчето, което го бе погнало… за хилядите жестокости и унижения, които му бяха причинени през живота му.
Тялото на Ви се изпълни със сила от гнева, който пламна в него, и преди да осъзнае какво прави, преобърна войника върху дебелия му корем.
Той облада мъжа. Пред очите на баща си. Пред целия лагер. И го направи брутално.
Когато всичко свърши, се дръпна от него и отстъпи назад, препъвайки се.
Войникът беше покрит с кръвта и потта на Ви и със следите от яростта му.
С подскок се измъкна от ринга и макар да не знаеше коя част от денонощието е, хукна през лагера към главния изход от пещерата. Когато се озова на свобода, студената нощ тъкмо се спускаше над земята и слабата светлина от изток изгори лицето му.
Той падна на колене и повърна. Отново и отново.
— Какъв слабак си. — Гласът на Блъдлетър звучеше отегчено… но само привидно. В думите му се усещаше задоволство, породено от постигнатата цел. Въпреки това, което Вишъс стори с войника, оттеглянето му беше точно проявата на малодушие, на която баща му се надяваше. Очите на Блъдлетър се присвиха. — Никога няма да ме надминеш, момче. Нито пък някога ще се освободиш от мен. Аз ще управлявам живота ти…
В изблик на ненавист Ви се изправи мълниеносно и нападна баща си фронтално със светещата си ръка, насочена напред. Блъдлетър се скова, когато електрическият заряд прониза масивното му тяло, и двамата паднаха на земята, като Вишъс беше отгоре. Инстинктивно Ви хвана с нажежената си до бяло ръка дебелия врат на баща си и го стисна.
Когато лицето на Блъдлетър стана искрящо червено, Ви почувства бодеж в окото си и му се яви видение за бъдещето, което измести ставащото пред очите му.
Видя смъртта на баща си. Толкова ясно, сякаш се случваше сега пред него.
От устата му излязоха думи, въпреки че не ги изричаше съзнателно:
— Ще намериш смъртта си в стена от огън, причинена от болка, която ти е позната. Ще гориш, докато от теб остане само дим, който вятърът ще отнесе.
По лицето на баща му се изписа неподправен ужас. Някакъв войник го отскубна, сграбчил го за мишниците, а краката му се полюшваха над заснежената земя.
Блъдлетър се изправи, лицето му беше моравочервено, а над горната му устна блестеше пот. Дишаше като кон, пресилен от яздене, от устата и ноздрите му излизаха бели облачета.
Ви не се съмняваше, че ще бъде бит до смърт.
— Донесете ми кинжала! — изръмжа баща му.
Ви разтърка лицето си. За да не мисли за случилото се след това, взе да разсъждава колко неприсъщ за природата му бе онзи пръв сексуален акт с войника. Триста години по-късно още го чувстваше като грозно изнасилване на другия мъж, макар че това бяха обичайни порядки за лагера.