Погледна към Джейн, сгушена до него, и реши, че що се отнасяше до него, едва тази вечер най-сетне бе изгубил девствеността си. Независимо че тялото му беше извършвало акта по много различни начини с много различни партньори, сексът винаги беше израз на власт — власт, която го изпълваше, с която той се хранеше, за да убеди себе си, че никой никога няма да го просне по гръб и да го върже, да му отнеме възможността да се защитава и да му бъдат причинявани ужасни неща.
Тази нощ моделът бе разчупен. С Джейн бяха в равни позиции: тя му беше дала нещо и той й даде част от себе си в замяна.
Ви се намръщи. Част, но не всичко.
За тази цел трябваше да отидат в другия му апартамент. И… по дяволите, щяха да отидат там. Независимо че само от мисълта за това го обливаше студена пот, той се зарече, че преди тя да напусне живота му, ще й даде това, което не беше допускал никой да получи.
И не би го дал никога на никой друг.
Той искаше да се отплати за доверието, което тя му подари. Беше толкова силна като личност, като жена, но в секса му се бе отдала напълно, макар да знаеше за склонността му на доминант и макар физическата й сила да бе нищожна пред неговата.
Доверието й го свали на колене пред нея. И той имаше потребност да й върне със същата монета, преди да си отиде.
Клепачите й потрепнаха и тя отвори очи. Погледът й срещна неговия и двамата заговориха едновременно:
— Не искам да си отидеш.
— Не искам да те напусна.
26.
Джон се боеше да помръдне, когато се събуди следващия следобед. Беше го страх да отвори очи. Ами ако е било сън? Събра всичкия си кураж, повдигна ръка и открехна клепачи. О, да, истина беше. Дланта му бе голяма колкото главата, а ръката му беше по-дълга от бедрената кост, каквато бе преди. Китката му беше с размерите на някогашния прасец. Беше успял.
Протегна се за мобилния си телефон и изпрати съобщения на Куин и Блей, които му отговориха мигом. Много се вълнуваха заради него и той се ухили широко… Докато не осъзна, че му се налагаше да отиде до тоалетната. Погледна към отворената врата на банята и зърна душкабината.
О, боже. Наистина ли не се беше справил с Лейла предната нощ?
Хвърли телефона на леглото, въпреки че той сигнализираше за получени съобщения. Докато потъркваше необичайно широките си гърди с новата си ръка, огромна като на Шакийл О’Нийл, се почувства ужасно зле. Трябваше да се извини на Лейла, но за какво? Задето беше никаквец, чийто член беше омекнал? Да, умираше да води такъв разговор, особено като се имаше предвид, че Лейла без съмнение не беше впечатлена от представянето му.
Дали нямаше да е по-добре да подмине случилото се? Вероятно. Тя беше толкова красива и чувствена. Идеална във всяко отношение. Нямаше начин да си помисли, че вината е била нейна. Само би се изложил, като напишеше онова, което би произнесъл, ако имаше гласни струни.
Чувстваше се все така зле.
Будилникът му се включи и протягането на мъжката му ръка, за да спре звука, му се стори изключително странно. Когато се изправи, усещането беше още по-особено. Гледната му точка беше напълно различна и всичко изглеждаше по-малко, мебелите, вратите, стаята. Дори таванът беше по-нисък.
Колко точно голям беше?
Опита се да направи няколко стъпки и се почувства като цирков артист на кокили, непохватен, тромав и застрашен от падане. Да… Цирков артист, преживял инсулт, защото командите, които мозъкът му изпращаше, не се получаваха правилно от мускулите и костите. По пътя за банята залиташе из стаята и се хващаше за завесите, перваза на прозореца, гардероба и касата на вратата.
Без определена причина се замисли за прекосяването на реката по време на разходките им със Зейдист. Докато се придвижваше, предметите, които използваше за опора, бяха като камъните, по които подскачаше, за да не цопне в препускащия поток. Оказваха малка помощ, но с голямо значение.
В банята цареше непрогледен мрак, тъй като щорите още бяха спуснати за през деня, а той беше загасил лампите след тръгването на Лейла. С ръка на ключа пое дълбоко дъх и включи вграденото осветление.
Примигна няколко пъти. Очите му бяха изключително чувствителни, а зрението — много по-остро от преди. След секунда фокусиране отражението му се появи в огледалото като призрак на самия него. Той беше…