27.
Ви изпитваше блажено щастие. Беше напълно завършен. Кубчето на Рубик беше наредено. Беше до своята жена, тялото му плътно притиснато в нейното. Въпреки че беше нощно време, сякаш слънцето грееше над него. После чу изстрела.
Той беше в съня. Беше заспал и се намираше в съня.
Ужасът от кошмара го изпълни, както винаги се случваше, и в същото време беше така ясен, както първия път, когато му се беше присънил. По ризата му имаше кръв. Болка разкъсваше гърдите му. Полетя към земята, докато не се озова коленичил. С живота му беше свършено.
Ви рязко се надигна и седна в леглото с вик.
Джейн се хвърли към него, за да го утеши, а вратата се отвори и на прага се появи Бъч с пистолет в ръка. Гласовете им се смесиха като плодова салата от думи, изречени бързо.
— Какво, по дяволите…
— Добре ли си?
Ви задърпа несръчно чаршафите в опит да открие гърдите си. Кожата беше непокътната, но той плъзна ръка по нея.
— Мили боже…
— Спомен от стрелбата по теб ли? — попита Джейн и го придърпа в прегръдките си.
Бъч насочи надолу дулото на пистолета и повдигна боксерките си.
— Уплаши ни до смърт с Мариса. Искаш ли малко водка, за да се успокоиш?
— Да.
— Джейн? Ти искаш ли нещо?
Тя поклати глава, но Ви се намеси.
— Какао. Тя би искала какао. Накарах Фриц да донесе. В кухнята е.
Когато Бъч излезе, Ви потърка лице.
— Съжалявам за случилото се.
— Няма за какво да се извиняваш. — Тя плъзна ръка по гърдите му. — Добре ли си?
Той кимна. После като абсолютен лигльо я целуна и каза:
— Радвам се, че си тук.
— Аз също. — Тя обви ръце около него и го притисна, сякаш беше скъпоценност.
Останаха мълчаливи, докато Бъч не се върна с по една чаша във всяка ръка.
— Искам добър бакшиш. Изгорих си кутрето на печката.
— Да му хвърля ли един поглед? — Джейн подгъна чаршафа под мишниците си и се протегна за какаото.
— Мисля, че ще оживея, но благодаря, докторе. — Бъч подаде водката на Ви. — Ами ти как си? Успокои ли се вече?
Не точно. Не и след този сън. Не и като знаеше, че Джейн ще си тръгне.
— Да.
Бъч поклати глава.
— Не си добър лъжец.
— Майната ти. — В тона на Ви нямаше гняв. Но нямаше и убеденост в последвалата фраза. — Съвсем добре съм.
Ченгето тръгна към вратата.
— Фюри се появи на Първото хранене, готов да излезе и да се бие тази нощ. Зи се отби преди около половин час на път за тренировъчния център, за да ти благодари, доктор Джейн. За всичко, което направи. Лицето на Фюри изглежда добре и зрението му е в отлично състояние.
Джейн подуха в чашата с горещо какао.
— Ще се чувствам по-спокойна, ако го види специалист.
— Зи каза, че е настоявал, но без успех. Дори Рот се е опитал да го убеди.
— Радвам се, че нашето момче е добре — каза Ви и наистина го мислеше. Бедата беше, че единствената причина Джейн да остане, току-що се беше изпарила.
— Да, аз също. Ще ви оставя сами. До по-късно.
Вратата се затвори и Ви се заслуша как Джейн духаше какаото си.
— Тази нощ ще те отведа в дома ти — каза.
Тя спря да духа. Последва дълга пауза и после отпи.
— Да, време е.
Той изгълта половината водка в чашата.
— Но преди да го направя, искам първо да те заведа на едно място.
— Къде?
Не беше сигурен как да й каже какво иска да се случи, преди да я остави да си тръгне. Не му се искаше тя да побегне, особено като се имаха предвид годините, изпълнени с лишен от чувства секс, които му предстояха.
Довърши питието си.
— На усамотено място.
Докато отпиваше, тя свъси вежди.
— Значи наистина ще ме пуснеш да си вървя?
Той се загледа в профила й и му се прииска да се бяха срещнали при различни обстоятелства. Но как изобщо беше възможно това да се случи?
— Да — каза тихо. — Ще те пусна.
Изправен пред шкафчето си три часа по-късно, на Джон му се искаше Куин да затвори проклетата си уста. Въпреки че в помещението беше шумно заради блъскащите се метални врати, плющенето на дрехи и звуците от паднали обувки, той имаше чувството, че на устата на приятеля му е прикрепен мегафон.
— Огромен си. Направо грамадалище.
— Това дори не е дума. — Джон напъха раницата в шкафчето, както правеше обикновено, и осъзна, че никоя от дрехите му за тренировки нямаше да му стане.