Напусна луксозния си кабинет и реши, че тази вечер ще играе ролята на старомоден лекар.
Щеше да направи домашно посещение. Първото в професионалната си кариера.
Вишъс извади черни копринени панталони и подходящо сако, наподобяващо смокинг от четирийсетте години. Сложи на врата си проклетия медальон на Примейла и излезе от стаята си, палейки цигара. Докато вървеше по коридора, чу Бъч да ругае полугласно, но цветисто от дневната, като свързваше разни нецензурни думи в причудливи комбинации. Ви си отбеляза да ги запомни.
Завари го седнал на дивана, намръщен над лаптопа на Мариса.
— Какво става, ченге?
— Мисля, че хард дискът е отишъл. — Бъч вдигна поглед към него. — Боже, приличаш на Хю Хефнър.
— Много смешно.
Бъч примигна.
— Съжалявам. По дяволите… Ви, аз…
— Млъкни и ме остави да погледна компютъра. — Ви го взе от коленете на Бъч и бързо огледа ситуацията. — Мъртъв е.
— Трябваше да се досетя. Компютрите в Убежището не стават за нищо. Сървърът им не работи. Сега и това. Мариса е при Мери в голямата къща и се чудят как да наемат повече персонал. Само това й липсваше сега.
— Оставих четири нови лаптопа в килера до кабинета на Рот. Кажи й да вземе един от тях. Бих оправил този, но трябва да тръгвам.
— Благодаря. Ей сега ще се приготвя да дойда с теб.
— Не е нужно да идваш.
Бъч се намръщи.
— Стига глупости. Имаш нужда от мен.
— Някой друг може да те замести.
— Няма да те изоставя.
— Не ме изоставяш. — Вишъс отиде до масата за футбол и хвана една от ръчките. Редицата от малки човечета се завъртя назад и той въздъхна. — Някак… Не знам. Ако си там, ще бъде прекалено реално.
— Искаш някой друг да те придружи ли?
Ви отново завъртя ръчката и от масата се чу бръмчащ шум. Беше посочил Бъч, без да се замисли, но истината бе, че неговото присъствие щеше да усложни нещата. Двамата бяха толкова близки, че щеше да му е трудно да премине пред него през процеса на представяне и ритуала.
Ви огледа дневната.
— Да, мисля, че искам друг.
В последвалата тишина Бъч изглеждаше така, сякаш имаше чиния с прекалено топла храна пред себе си — смутен и несигурен.
— Само искам да знаеш, че бих те подкрепил, независимо от всичко.
— Наясно съм, че на теб може да се разчита.
Ви отиде до телефона, като обмисляше останалите възможности.
— Сигурен ли си, че…
— Да — отговори Ви, докато набираше.
Когато Фюри отговори, Ви каза:
— Имаш ли нещо против да ме придружиш днес? Бъч ще остане тук. Да, благодаря. — Той затвори телефона. Може почеркът да беше малко странен. Не бяха много близки. Но именно това беше целта му. — Фюри ще поеме. Няма проблем. Ще отида до стаята му.
— Ви…
— Млъквай, ченге. Връщам се след два часа.
— Така ми се иска да не трябваше да…
— Няма никакво значение.
Това няма да промени нищо — Джейн и бездруго я нямаше. Той все така щеше да бъде без своята жена. Така че, да, никаква разлика.
— Напълно сигурен ли си, че не искаш да дойда с теб?
— Просто ме чакай тук с водка, когато се върна. Ще ми е нужно питие.
Ви пое през подземния тунел към къщата и се опита да премисли трезво перспективата пред себе си.
Избраницата, с която се свързваше, щеше да е само тяло. Също като него. Двамата щяха да сторят каквото е нужно и когато е нужно. Мъжките му органи щяха да срещнат нейните женски и той щеше да се движи, докато не еякулира. Колкото до пълната липса на възбуда? Това не беше проблем. Избраниците имаха мехлеми, с които да предизвикат ерекция. Така че въпреки пълната му липса на интерес към секса, тялото му щеше да направи това, за което бе родено и отгледано — да осигури оцеляването на най-качествените екземпляри от расата им.
По дяволите, щеше му се всичко да стане по клиничен път, в чашка. Но вампирите бяха опитвали оплождане „ин витро“ в миналото и не бяха постигнали успех. Бебетата трябваше да бъдат заченати по старомодния начин.
Дори не му се мислеше за това, с колко жени щеше да се наложи да бъде. Не можеше да отиде там. Ако отидеше, щеше да…