— Нужно ти е малко време ли?
Малко време ли? Нужни му бяха векове. Но дори да приемеше, че има толкова време, това пак не би променило нищо. Припомни си цивилния вампир, когото беше намерил в пряката. Онзи, на когото се натъкна в нощта, когато беше прострелян и заради когото беше убил лесъра.
Имаха нужда от повече членове в Братството, помисли си и продължи да върви. И не щъркелът щеше да свърши нужното.
Имаше само едно място за сядане. Произведение, подобно на златен трон, разположено близо до основата на сцената. От тази привилегирована позиция той осъзна, че това, което беше сметнал за обикновена бяла стена в задната част, всъщност беше огромна кадифена завеса, която висеше съвършено неподвижно, сякаш беше стенопис.
— Ти. Седни — нареди му Скрайб Върджин, очевидно вбесена до крайност от него.
Забавно, той изпитваше същото към нея.
Ви се настани, а Фюри се извиси зад трона като дърво.
Скрайб Върджин се понесе наоколо и зае позиция встрани от сцената като режисьор на Шекспирова пиеса. Ръководителят на цялото представление.
Какво не би дал да имаше под ръка пепелянка в този момент.
— Започнете — извика тя рязко.
Завесата се раздели по средата, отдръпна се и разкри жена, облечена в обсипана със скъпоценни камъни дреха, която я покриваше от глава до пети. Оградена от две Избраници, предопределената му сякаш стоеше под странен ъгъл. Или може би не стоеше. Все едно беше прикрепена към някаква повърхност, която беше наклонена, за да предложи по-добра видимост. Като препарирана пеперуда.
Когато я избутаха напред, стана ясно, че тя наистина е завързана. Ръцете й бяха опасани от прикрити с подхождаща на робата украса ремъци, които очевидно я придържаха на мястото й.
Вероятно това беше част от церемонията. Намиращото се под робата не беше подготвено само за представянето и за церемонията по свързването, която следваше. Тя щеше да изпълнява ролята на жена номер едно. Първата Избраница на Примейла се ползваше със специални права и той можеше само да си представя какво ликуване предизвикваше това у нея.
Може да не беше честно, но мразеше намиращата се под този блясък до дъното на душата си.
Скрайб Върджин кимна и Избраниците, стоящи отляво и отдясно започнаха да събличат робата. Когато се заеха със задачата си, в пълния покой, царящ в амфитеатъра, се почувства прилив на енергия. Това беше кулминационният момент на очакваното с десетилетия от Избраниците възобновяване на старите традиции.
Ви наблюдаваше, без да се вълнува особено, как обсипаната със скъпоценности роба беше отстранена, за да разкрие невероятно красиво женско тяло, покрито с ефирен воал. Лицето на предопределената му беше скрито с качулка, както изискваха традициите, тъй като не му даряваха само нея, а всички Избраници.
— По вкуса ти ли е? — попита сухо Скрайб Върджин, с ясното съзнание, че жената беше олицетворение на перфектността.
— Без значение е.
Сред Избраниците пробяга шепот като хладен вятър в спокойно поле.
— Може би трябва да подбереш други думи — тросна се Скрайб Върджин.
— Става.
След неловка пауза една Избраница се приближи с тамян и бяло перо. Тя запя и разпръсна дим около жената от покритата й с качулка глава до стъпалата й и я обиколи веднъж за миналото, веднъж за настоящето и веднъж за бъдещето.
Докато траеше ритуалът, Ви се намръщи и се наведе напред. Предната част на ефирното покривало на предопределената му беше мокра.
Вероятно от маслата, които бяха втрили в нея при подготовката.
Облегна се назад на трона. Мразеше древните обичаи. Мразеше цялата тази история.
Под качулката Кормия беше в състояние на пълно отчаяние. Въздухът, който поемаше, бе топъл и влажен и я задушаваше. Беше по-лошо, отколкото изобщо да нямаше какво да вдиша. Коленете й трепереха, а дланите й се потяха. Ако не бяха ремъците, би рухнала.
След отчаяния опит за бягство от банята и последвалото залавяне, в гърлото й беше изсипана горчива напитка по заповед на Директрис. На момента беше почувствала успокоение, но ефектът на еликсира започваше да отслабва и сърцето й отново се свиваше от страх.
Също и от унижение. Когато почувства ръце да се плъзват по предницата на робата и да откопчават златните катарами, тя се разплака заради това, че трябваше да бъде изложена пред погледа на непознат. После двете тежки половини на робата бяха отстранени и тя почувства хлад върху кожата си. Което донякъде беше облекчение след тежестта на надипления около нея плат.