Примейлът я оглеждаше, когато гласът на Скрайб Върджин прокънтя.
— По вкуса ти ли е?
Кормия чакаше отговора на брата и се молеше да почувства в него някаква топлота.
Нямаше абсолютно никаква.
— Без значение е.
— Може би трябва да подбереш други думи.
— Става.
Когато чу това, сърцето на Кормия спря да бие. Страхът й беше заместен от ужас. Вишъс, син на Блъдлетър, имаше студен глас. Такъв, който предполагаше наклонности, по-лоши и от репутацията на баща му.
Как би оцеляла в това свързване? И още по-важно, как щеше да се справи добре с ролята на почетна Избраница? В банята Директрис беше брутално откровена и й обясни колко позорно би било, ако не се държи с нужното достойнство. Ако не се справи с отговорностите си. Ако не е подобаваща представителка на всички тях.
Как щеше да се справи с всичко това?
Кормия чу, че Скрайб Върджин заговори отново.
— Вишъс, придружителят ти още не е зарадвал взора си. Фюри, син на Агъни, трябва да видиш Избраницата като свидетел на Примейла.
Кормия потрепна ужасена, че очите и на друг непознат ще обходят тялото й. Почувства се нечиста, въпреки че беше измита така старателно. Мръсна, въпреки че от нея не се стичаше мръсотия. Под качулката й се прииска да се смали, да стане миниатюрна като глава на карфица.
Ако беше достатъчно дребна, очите им не биха я открили.
Ако се смалеше, можеше да се скрие сред големите предмети… да изчезне от всичко това.
Фюри беше забил поглед в гърба на трона и наистина нямаше желание да поглежда в друга посока. Всичко това беше погрешно. Напълно погрешно.
— Фюри, син на Агъни? — Скрайб Върджин произнесе името на баща му, сякаш честта на целия му род зависеше от това, дали Фюри ще се представи добре.
Той хвърли поглед към жената.
Тотално загуби способността си да мисли.
Тялото му беше това, което реагира. Мигновено. Копринените му панталони се изпънаха. Получи ерекция със скоростта на едно вдишване, въпреки че се засрами от това. Как можеше да е такъв? Отдели поглед от нея, скръсти ръце пред гърдите си и се почуди как да срита сам задника си и в същото време да остане мирно.
— Какво мислиш, боецо?
— Великолепна. — Думата просто се откъсна от устата му. После добави: — Достойна за прекрасната традиция на Избраниците.
— Ето такъв отговор е редно да се даде. Одобрението е извършено. Провъзгласявам тази жена за приета от Примейла. Завършете ритуала с тамяна.
С периферното си зрение Фюри видя как две Избраници се появиха, носейки пръчици, от които се извиваше бял дим. Те запяха с нежни ясни гласове, а той вдиша дълбоко съцветието от женски аромати.
Откри този на предопределената. Трябва да беше нейният, защото единствено тя от присъстващите излъчваше истински ужас…
— Спрете церемонията — каза Ви с твърд глас.
Скрайб Върджин обърна глава към него.
— Ще я завършат.
— О, не, няма! — Братът стана от трона и се запъти към сцената, очевидно също доловил аромата. Когато се доближи, Избраниците нададоха вик и развалиха редиците. Докато жените се щураха наоколо и белите им роби се вееха, в главата на Фюри изникна образа на куп салфетки, разпилени по тревата по време на пикник.
Само че това не се случваше в парка в неделя.
Вишъс събра заедно двете половини на обсипаната със скъпоценности роба на предопределената, после разкъса каишите. Тя се олюля, той я хвана за ръката и я задържа изправена.
— Фюри, ще се срещнем у дома.
Наоколо завилня вятър, предизвикан от Скрайб Върджин, но Ви държеше на своето и се опълчи… на майка си.
Майка. Боже, това не беше очаквал.
Ви бе хванал здраво горката жена и по лицето му беше изписана омраза, когато погледна към Скрайб Върджин.
— Фюри, махай се оттук.
Въпреки че Фюри беше миротворец по душа, осъзнаваше, че не бива да се намесва в подобна семейна свада. Най-доброто, което можеше да стори, бе да се моли братът да не се прибере у дома в урна.
Преди да си тръгне, той погледна още веднъж към тялото на жената. Ви я държеше с две ръце, тъй като тя очевидно беше припаднала. Мили боже… каква бъркотия.
Фюри се обърна и се забърза по бялата копринена пътека към двора на Скрайб Върджин. Къде щеше да се отбие първо? В кабинета на Рот. Кралят трябваше да научи какво се е случило. Въпреки че по-голямата част от историята тепърва предстоеше.