Избраницата започна да се кланя и да мълви обещания, а той дръпна за последен път от ръчно свитата цигара, облиза двата си пръста и притисна огънчето. Прибра угарката в джоба на робата си и се почуди без някаква конкретна причина защо от Другата страна всички трябва да носят пижами.
Погледна към Кормия.
— Ще се видим след два дни.
Ви си тръгна, без да поглежда назад. Вървеше през бялата трева, като избягваше да стъпва по копринената пътека. Когато стигна до двора на Скрайб Върджин, се помоли горещо да не се натъкне на нея и благодари на Господ, че тя не беше наоколо. Последното, от което имаше нужда, беше пореден рунд с мамището.
Под зоркия поглед на пойните птички той се запъти към реалния свят, но не отиде в имението.
Отиде точно там, където не биваше да бъде. Материализира се на улицата пред апартамента на Джейн. Идеята беше лоша, откъдето и да я погледнеше, но той беше полудял от мъка и не разсъждаваше трезво. А и не го беше грижа за нищо. Дори за границите между хората и неговия вид, които не биваше да бъдат прекрачвани.
Нощта беше студена, а той беше леко облечен. Носеше само церемониалните дрехи факата, но не го интересуваше. Тялото му беше вцепенено, а съзнанието му — така объркано, че можеше да се озове гол насред буря и да не забележи.
Какво ставаше, дявол го взел?
На алеята й имаше кола. Порше Карера 4 Ес. Същото, каквото имаше Зи. Само че онова на Зи беше сиво, а това тук — сребристо.
Ви нямаше намерение да се доближава повече от отсрещната страна на улицата, но планът му се изпари в мига, когато вдиша мъжка миризма. Беше онзи лекар, който се правеше на донжуан в болничната стая.
Ви се материализира до клена в предния двор и погледна през кухненския прозорец. Кафе машината беше включена. Захарницата беше отворена и на плота имаше две лъжички.
По дяволите. Не.
Ви не можеше да види останалата част на апартамента, затова изтича от другата страна. Изпитваше болка в босите си крака, когато преминаваше през участъците с неразтопен сняг. Възрастна жена погледна през прозореца на съседното жилище и може би го видя. Той разпръсна наоколо мис като предпазна мярка и за да докаже, че му е останал малко мозък.
Със сигурност нямаше да допусне да го спипат как дебне наоколо.
Отиде до прозорците отзад и огледа дневната. Видя смъртта на другия така ясно, сякаш вече беше извършил убийството. Мъжът беше на колене и плътно притиснат към Джейн, която седеше на дивана. Едната му ръка беше на лицето й, а другата на врата и той беше насочил вниманието си към устата й.
Ви загуби концентрацията си, мисът изчезна и той започна да действа без мисъл. Без да разсъждава. Без да се колебае. Когато тръгна към френските прозорци, готов да убие, не го водеше нищо друго, освен инстинкта на обвързания вампир.
Изневиделица се появи Бъч, препречи му пътя и провали атаката му, като го хвана през кръста и го замъкна настрани от апартамента. Беше опасен ход дори между най-близки приятели. Освен ако не си трактор, не ти трябваше да се изпречваш на пътя на обвързан вампир, преследващ жертвата си с подобна агресия. Инстинктът на Ви за нападение мигом се пренасочи. Оголи зъбите си, замахна и удари най-скъпия си приятел по главата.
Ирландецът пусна Ви, сякаш беше гнездо с оси, замахна с юмрук и стовари кроше под брадичката на приятеля си. Челюстта на Ви изтрака, а устата му поде „Алилуя“ и тогава гневът му пламна като суха ливада, погълната само за миг от огъня.
— Мис, глупако — процеди Бъч. — Разпръсни мис, преди да започнем с това.
Ви осигури защитата и двамата продължиха боя без никакви задръжки, без забранени хватки. От устите и носовете им се лееше кръв, а те не спираха да си разменят юмручни удари. Някъде към средата Ви осъзна, че не беше само заради загубата на Джейн. Чувстваше се абсолютно сам. Дори с Бъч край себе си, никога нямаше да е същото без нея. На Ви не му беше останало нищо.
Когато всичко свърши, той и ченгето легнаха по гръб един до друг. Гърдите им се повдигаха и спускаха тежко. Потта не толкова изсъхваше по тях, колкото замръзваше. По дяволите. Ви вече започваше да чувства отока. Кокалчетата на пръстите и лицето му започваха да придобиват вида на човечето от рекламата на „Мишлен“.
Закашля се леко.
— Имам нужда от цигара.
— А аз — от леден компрес и обезболяващи.