— Не е там въпросът. Мариса ще ни убие и двамата.
Ви примигна.
— Гадост. Няма да ни се размине, а?
— Не, няма. — Бъч се отдалечи. — Ще ни откъсне главите.
Ви се загледа към втория етаж на жилището и не можа да реши дали е хубаво или лошо, че беше тъмно. Затвори очи и се помоли поршето да е изчезнало. Въпреки че нямаше големи надежди за това. Бъч беше прав. Размотаването му тук щеше да доведе до ситуация, изискваща полицейска лента. Това трябваше да е за последно.
— Отишъл си е — обяви Бъч.
Ви изпусна въздух като спукана гума и после осъзна, че е бил помилван само за тази вечер. Рано или късно тя щеше да бъде с някой друг.
Рано или късно най-вероятно щеше да бъде с лекаря.
Ви повдигна глава и после отново я блъсна в заледената земя.
— Не мисля, че мога да се справя. Не мисля, че ще мога да живея без нея.
— Имаш ли избор?
Не, каза си. Никакъв избор.
Като се замисли, думата „избор“ изобщо не биваше да се употребява във връзка с нечия съдба. Никога. Можеш да направиш избор кой канал да гледаш. Или да предпочетеш пиле пред пържола. Тази дума не пасваше на нищо друго, освен действия, свързани с печката или дистанционното управление.
— Върви си у дома, Бъч. Няма да извърша нещо глупаво.
— Имаш предвид по-глупаво.
— Семантиката е за тъпаци.
— Говориш шестнайсет езика и добре знаеш, че това не е вярно. — Бъч пое дълбоко въздух и зачака. — Явно ще се видим у дома.
— Да. — Ви стана на крака. — Скоро ще се върна.
Джейн се обърна в леглото си, събудена от инстинктите си.
В стаята й имаше някой. Седна с лудо блъскащо сърце, но не видя нищо. Но пък сенките, образувани от осветлението навън, предлагаха много скривалища зад бюрото, притворената врата и стола до прозореца.
— Кой е там?
Не последва отговор, но тя знаеше, че не е сама. Прииска й се да не си беше лягала гола.
— Кой е там?
Нищо. Само звукът от собственото й дишане.
Притисна завивката си здраво с ръце и пое дълбоко дъх. Боже… Във въздуха се носеше прекрасна миризма… наситена и изпълнена със страст, секси и обсебваща. Вдъхна отново. В съзнанието й потрепна нещо. Разпознаваше я. Това беше мъжка миризма. Не… Беше нещо повече от мъж.
— Познавам те. — Тялото й мигновено бе обляно от топлина, но после сърцето й беше изпълнено с болка. Толкова силна, че изпъшка. — О, боже, ти…
Главоболието се върна, разцепвайки черепа й, и я накара да си обещае да отиде на скенер възможно най-скоро. Измърмори и хвана главата си, подготвяйки се за часове на агония.
Но болката отлетя почти незабавно… също и тя. Сънят се спусна върху нея, обгърна я и я успокои.
Веднага след това мъжка ръка докосна косата й. Лицето й. Устните й.
Любовта и топлината му запълниха безкрайната празнота в центъра на гърдите й. Чувстваше се като разбит автомобил, чиито части са отново сложени по местата им, двигателят е ремонтиран, бронята е прикрепена, счупеното предно стъкло е подменено.
Само че докосването изчезна.
В съня си тя протегна ръка напосоки.
— Остани при мен. Моля те, остани при мен.
Нечия голяма длан хвана ръката й, но отговорът щеше да е отрицателен. Въпреки че мъжът не каза нищо, тя знаеше, че няма да остане.
— Моля те… — Сълзите й бликнаха. — Не си отивай.
Пусна я, а тя плачеше и протягаше ръце.
Завивките прошумолиха и между тях се настани хлад. Също и гигантско мъжко тяло. Тя се притисна отчаяно към могъщата му топлина и зарови лице в миришещия на билки врат. Огромните му ръце я обгърнаха и притиснаха здраво.
Когато се сгуши още по-плътно в него, тя почувства… ерекцията му.
В съня си Джейн се движеше бързо и решително, сякаш имаше всичкото право на света да върши това, което вършеше. Плъзна ръка надолу между телата им и обхвана напрегнатия му член.
Едрото му тяло потрепна и тя промълви:
— Дай ми това, което искам.
Даде й го и още как.
Беше просната по гръб и краката й бяха широко разтворени. Тежката му ръка се притисна между тях. Тя стигна до край мигновено, а тялото й се заизвива върху матрака. Преди усещането да е избледняло, завивките бяха отметнати от леглото и устните му се плъзнаха между бедрата й. Тя се вкопчи в гъстата му коса и се отдаде на това, което той беше готов да направи с нея.