Докато тя стигаше до оргазъм за втори път, той се отдръпна. Чу звука от събличане на дрехи и после…
Джейн изстена, когато беше изпълнена почти до степен на болка, но това, което й се случваше, беше божествено… особено когато той притисна уста към нейната, а членът му започна да се движи в нея. Тя се вкопчи в гърба му и се отдаде на ритъма на секса.
Насред съня през главата й премина мисъл, че именно за това скърбеше. Този мъж беше причината за болката в гърдите й. Или по-скоро неговата загуба.
Вишъс осъзнаваше, че това, което прави, не е редно. Сексът беше равносилен на кражба, защото Джейн не знаеше кой е той. Но не можеше да се спре.
Започна да я целува още по-страстно. Нейният оргазъм наближаваше като огнена буря, заля го гореща вълна, чувстваше, че изгаря, и тогава дойде облекчението, членът му се освободи в нея. Тя достигна кулминацията едновременно с него, като го изцеждаше и попиваше усещанията му, докато той не потрепери и не застина върху тялото й.
Отдръпна се от нея и погледна към затворените й очи. Със силата на волята си й наложи да заспи още по-дълбоко. Нямаше да смята случилото се за нещо повече от еротичен сън, примамлива и жива фантазия. Нямаше да знае кой е той. Не трябваше да знае. Съзнанието й беше силно. Можеше да изгуби разсъдъка си, докато се щураше между спомените, които беше изтрил, и чувствата в негово присъствие.
Ви се отдръпна от тялото й и се измъкна от леглото. Докато оправяше завивките и събираше дрехите си, имаше чувството, че сам одира собствената си кожа.
Наведе се и я целуна по челото.
— Обичам те. Завинаги.
Преди да си тръгне, огледа спалнята. После влезе в банята. Не можеше да се въздържи. Нямаше намерение да се връща, а имаше нужда да знае как изглежда личното й пространство.
Горният етаж беше много повече в неин стил. Всичко беше просто и не прекалено претрупано. Мебелировката беше ненатрапчива, а по стените нямаше предвзети картини. Имаше само една екстравагантност, която му хареса, защото можеше да се похвали със същата в своята стая. Книги. Имаше книги навсякъде. В спалнята й рафтове покриваха стените от пода до тавана, като всеки от тях беше запълнен с научни книги. В коридора имаше скрин със стъклени врати, запълнен с произведения на Шели, Кийтс, Дикенс, Хемингуей, Марчънд, Фицджералд. Дори в банята имаше къса лавица, монтирана до ваната, сякаш, докато лежеше вътре, искаше близо до себе си няколко любими книги.
Очевидно харесваше Шекспир. Което той одобряваше напълно.
Това беше неговият тип обзавеждане. Активният мозък не се нуждаеше от обекти, които да го разсейват. Той се нуждаеше от добра колекция четива и добра лампа. Може би малко сирене и бисквити.
Ви понечи да напусне банята и погледът му попадна върху огледалото над двойната мивка. Представи си я как стои пред него и си реши косата. Почиства зъбите си с конец. Реже късите си нокти.
Все нормални неща, с които хората по целия свят се занимаваха всеки ден, както и вампирите. Едно доказателство, че в някои аспекти двата вида не се различаваха изобщо.
Би убил, за да я види поне веднъж как го прави.
Още по-добре би било да го правят заедно. Нейният умивалник. Неговият умивалник. Сигурно щяха да се карат, че е хвърлил конец за зъби на ръба на кошчето за боклук, вместо да се постарае да го пусне вътре.
Живот. Заедно.
Протегна ръка и залепи отпечатъка си върху огледалото, плъзна пръст по стъклото. После си наложи да се дематериализира, без да се отбива до леглото й.
Тръгвайки си, този път завинаги, той знаеше, че ако беше от мъжете, които плачат, сега щеше да вие. Вместо това се замисли за чашата с „Грей Гус“, която го очакваше у дома. Възнамеряваше да прекара следващите два дни в пияно състояние.
Щеше да се наложи да го изсипят като течност в копринените дрехи в стил Хю Хефнър и да го държат изправен по време на проклетата церемония.
37.
В полунощ Джон лежеше на леглото и се взираше в тавана над себе си. Беше хубав таван, с много орнаменти и украса по ръба, така че имаше какво да се гледа. Навя му асоциация с торта за рожден ден. Не… сватбена торта. Най-вече, защото по средата имаше полилей, ограден с много кръгообразни елементи като онези, на които поставяха малките фигурки на булката и младоженеца.
По някаква причина му допадаше. Не разбираше нищо от архитектура, но го завладяваше пищността, внушителната симетрия, балансът между украсените и гладките участъци… Добре де, може би си търсеше как да отлага. Гадост.