Още настръхваше от нея.
Когато Фюри влезе в „Зироу Сам“, се зарадва, че не беше дошъл с братята. Имаше нужда от усамотение за това, което се канеше да стори.
С мрачна решителност се запъти към ВИП зоната и седна на масата на Братството. Поръча мартини с надеждата никой от братята да не реши да се отбива. Би предпочел да отиде другаде, но „Зироу Сам“ беше единственото място, предлагащо това, което търсеше. Така че нямаше друг избор.
Първото мартини беше добро. Второто беше още по-добро.
Докато отпиваше, към него се приближаваха различни жени. Първата беше брюнетка, така че не беше подходяща. Прекалено много му напомняше за Бела. Следващата беше блондинка, но тя беше онази с късата коса, от която Зи се беше хранил веднъж, и по тази причина го смяташе за нередно. Последва друга блондинка, но беше така дрогирана, че той се почувства виновен. Чернокосата след нея приличаше на Зина, принцесата воин, и някак го плашеше.
Но после… пред масата спря червенокоса жена.
Беше изключително дребна. Не повече от сто петдесет и пет сантиметра въпреки достойните за стриптийзьорка много високи токове, но пък косата й беше огромна. Облечена в розово бюстие и миниатюрна пола, тя приличаше на анимационна героиня.
— Забавление ли си търсиш, татенце?
Той се размърда на мястото си, нареди си да спре да бъде толкова претенциозен и да действа. Ставаше дума само за секс.
— Може би. Колко ще струва?
Тя повдигна ръка и докосна устните си с два пръста.
— За пълна програма.
Двеста долара, за да се отърве от девствеността си. Връзваше се по-малко от долар на година. Каква далавера.
Фюри се чувстваше полумъртъв, когато се изправи на крака.
— Звучи добре.
Докато следваше проститутката към дъното на ВИП зоната, в главата му пробяга неясна мисъл как в някоя паралелна вселена би правил това за първи път с някого, когото обича. Или на когото държи. Или поне познава. В изживяването не биха взели участие две стодоларови банкноти и обществена тоалетна.
За съжаление той беше, където беше.
Жената отвори лъскава черна врата и той влезе след нея. Когато тя я затвори зад гърба им, техно музиката леко заглъхна.
Беше изнервен до крайност, когато й подаде парите. Тя му се усмихна и ги взе.
— Изобщо не възразявам да работя с теб. Боже, каква коса. Удължавал ли си я?
Той поклати глава.
Когато тя посегна към колана му, той се отдръпна назад, без да се замисли, и се блъсна в проклетата врата.
— Съжалявам — каза.
Тя го погледна озадачено.
— Няма проблем. Това първият път с такава като мен ли ти е?
По-скоро, с когото и да било.
— Да.
— Добре ще се погрижа за теб. — Тя пристъпи по-близо до него и притисна големите си гърди към корема му. Той погледна надолу към главата й и видя черни корени в основата на косата й.
— Ти си много голям — измърка тя, хвана го за колана и го придърпа към себе си.
Той пристъпи с грациозността на робот. Беше напълно вцепенен и невярващ, че е способен да извърши такова нещо. Но как иначе би се случило?
Тя застана с гръб към мивката и с бързо отработено движение седна на плота. Разтвори крака и полата й се вдигна. Черните й чорапи бяха закачени с жартиери. Не носеше бельо.
— Без целувки, разбира се — измърка тя, докато сваляше ципа му. — По устата имам предвид.
Той усети как проникна студен въздух, после ръката й се настани в боксерките му. Потрепна, когато тя хвана члена му.
Затова беше тук, напомни си сам. Това беше купил и беше платил за него. Можеше да го направи.
Беше време да продължи напред. Да се откаже от Бела и от въздържанието.
— Отпусни се, любовнико — нареди му жената с дрезгав глас. — Съпругата ти никога няма да научи. Червилото ми е с трайност осемнайсет часа и няма да остави петна. Не използвам парфюм, така че се наслади.
Фюри преглътна. Мога да го направя.
Джон слезе от тъмносиньото БМВ, облечен в нови черни панталони, черна копринена риза и велурено яке с кройката на сако. Не бяха негови. Също както колата, докарала ги двамата с Куин до центъра. Те бяха на Блей.
— Напълно сме готови — заяви Куин, докато вървяха през паркинга.
Джон хвърли поглед назад към мястото, където се бяха срещнали с онези лесъри. Припомни си силата, която го беше обзела, убедеността, че е боец, воин… Брат. Всичко това беше изчезнало, сякаш тогава нещо друго го беше движило отвътре, сякаш бе обсебен от някого. Докато вървеше с другите, имаше чувството, че в луксозните дрехи на приятеля му е облечено едно голямо нищо. Тялото му беше като торба с вода, която се плискаше при всяка негова стъпка.