Выбрать главу

Добре, беше вампир, помисли си Джон. Не беше сигурен как го разбра, но беше напълно сигурен, и то не само заради размера му. Имаше същото излъчване като братята: сдържана мощ на косъм от изригване.

— Чарити, иди ловувай другаде. Ясен ли съм? — нареди мъжът.

Блондинката изглеждаше леко вкисната, когато се отдръпна от Куин, който пък направо си беше вбесен. Само че тя изприпка и… приложи същия номер през две маси от тяхната.

Изражението на Куин се изглади, а мъжът се наведе и каза:

— Не я интересуваше само удоволствието от компанията ти. Проститутка е. Повечето жени във ВИП зоната са такива. Затова, ако не искате да плащате, идете в общата част, намерете си няколко и ги доведете. Разбрахме ли се? — Онзи се усмихна и демонстрира впечатляващи кучешки зъби. — Между другото, аз съм собственикът, и докато сте тук, съм отговорен за вас. Улеснете ми живота и се дръжте разумно. — Преди да се обърне и да си тръгне, той погледна към Джон. — Зейдист поръча да ти предам поздрави.

След това се отдалечи, като по пътя към необозначена врата в дъното внимателно оглеждаше всеки и всичко.

Джон се почуди откъде ли познава Зи, но прецени, че без значение каква бе връзката, този суров тип с модерна прическа беше някой, когото искаш да имаш на своя страна.

Иначе би било разумно да облечеш бронежилетка.

Или по-добре да напуснеш страната.

— Е — каза Куин, — това беше полезно сведение. По дяволите.

— Да. — Блей се размърда на мястото си, когато към тях се приближи друга блондинка. — Да отидем ли да си потърсим нещо?

— Разбира се, че ще отидем. Джон? — Куин бързо стана от мястото си.

— Аз ще остана тук — отвърна той с жестове. — Ще пазя масата.

Куин го тупна по рамото.

— Добре. Ще ти доведем някоя.

Джон заклати глава отчаяно, но приятелите му се обърнаха и тръгнаха. Трябваше да си остане у дома. Трябваше да пропусне излизането тази вечер.

Една брюнетка се понесе към него и той бързо сведе поглед, но тя не се спря. Нито пък някоя друга. Като че собственикът им беше казал да не ги закачат. Което беше облекчение. Защото тази брюнетка изглеждаше, сякаш може жив да го изяде, и то не задължително в хубавия смисъл.

Джон скръсти ръце пред гърдите си, облегна се на кожения диван и се загледа в бутилките бира. Усещаше погледите на другите. Без съмнение се чудеха защо е тук. В което имаше логика. Той не беше като Блей и Куин и не можеше да се преструва, че е. Музиката, алкохолът и сексът не го изпълваха с енергия, а пораждаха у него желание да изчезне.

Обмисляше сериозно варианта за спасение, когато усети топла вълна, появила се от нищото. Погледа към тавана, зачуден дали не беше седнал под някоя клапа на климатичната инсталация.

Не.

Огледа се наоколо.

По дяволите. Шефката на охраната мина през ограждащите ВИП зоната кадифени въжета.

Приглушената светлина от тавана попадна върху лицето й и той преглътна с усилие. Носеше същите дрехи като миналия път. Прилепнала тениска, която очертаваше масивните й ръце, и чифт кожени панталони, впити в бедрата й. Беше се подстригала, откакто я беше видял, и щръкналата й къса коса лъщеше.

В мига, когато погледите им се срещнаха, той отклони своя настрана, а лицето му пламна. Изпадна в паника, убеден, че тя щеше да познае какво си беше представял по-рано този ден. Щеше да разбере, че е стигнал до кулминация с нейния образ в съзнанието си.

Искаше му се да има питие, с което да занимава ръцете си. И студен компрес за лицето.

Взе бирата на Блей и отпи голяма глътка, усетил, че тя се приближава. Не можеше да реши кое щеше да е по-лошо — да се спре или да отмине.

— Пак си тук, но изглеждаш различно. — Гласът й беше нисък, със стаена в него жар. Накара го да се изчерви още повече. — Поздравления.

Той прочисти гърло, което беше глупаво, защото не можеше да каже нищо.

С чувството, че е пълен глупак, той произнесе думата с устни:

— Благодаря.

— Приятелите ти отидоха да поогледат ли?

Той кимна и отново отпи от бирата.

— Без теб? Или може би ще ти доведат някоя? — Невероятният й секси глас накара тялото му да изтръпне, а члена му да се втвърди. — В случай че не знаеш, тоалетните са широки и осигуряват уединение. — Тя се засмя, сякаш знаеше, че е възбуден. — Забавлявайте се с момичетата, но се дръжте прилично, за да нямате работа с мен.