Тя отмина и докато вървеше, тълпата се разделяше, за да я пропусне. Мъже, едри като футболисти, се дърпаха от пътя й. Докато Джон я наблюдаваше да се отдалечава, усети, че панталоните му се изпъват, и погледна надолу. Пенисът му беше твърд като камък и дебел като ръката му. Размърда се на мястото си и търкането в панталоните го накара да захапе долната си устна.
Спусна ръка под масата с идеята да намести панталоните, но в мига, когато докосна ерекцията си, образът на охранителката изплува в съзнанието му и той почти загуби контрол над себе си. Дръпна дланта си така бързо, че я удари в долната страна на масата.
Джон размърда хълбоци в опит да намери облекчение, но нещата се влошиха. Не можеше да си намери място и се чувстваше незадоволен, а настроението му се влошаваше застрашително. Замисли се за насладата, която сам си беше доставил в леглото, и реши, че още веднъж ще му дойде добре. Може би сега.
Точно сега, преди да е свършил отново.
Може би беше възможно да се погрижи за себе си тук. Намръщи се и погледна към коридора, който водеше към задната част на клуба и имаше врати от двете страни.
Едната от които се отвори.
Дребна червенокоса жена с вид на професионалистка се появи отвътре, като оправяше косата си и наместваше яркорозовото си бюстие. Точно зад гърба й вървеше… Фюри?
Да, със сигурност беше той. Прибираше ризата в панталоните си. Двамата не си размениха нито дума. Жената пое наляво и започна разговор с група мъже, а братът продължи направо, сякаш се канеше да си тръгва.
Фюри вдигна поглед и срещна този на Джон. След неловък момент воинът вдигна ръка за поздрав, после забърза към един страничен изход и изчезна навън. Джон отпи още бира напълно смаян. Беше повече от сигурен, че жената не е била в банята, за да му изтърка гърба.
— А това е Джон.
Джон обърна глава. Блей и Куин бяха попаднали на съкровище. И трите жени бяха много красиви и почти голи. Куин посочи към всяка от тях.
— Това са Бриана, Сиси и Лиз. Момичета, това е Джон. Той използва езика на жестовете и затова аз ще превеждам.
Джон допи бирата на Блей. Чувстваше се като идиот, защото бариерата в общуването отново беше напомнила за грозното си съществуване. Точно се чудеше как да каже, че ще си тръгва, когато едно от момичетата седна до него и му блокира пътя.
Една сервитьорка дойде да вземе поръчките и след като се отдалечи, кикотенето и разговорите се възобновиха. Тънките гласове на момичетата се смесваха с плътния на Куин и по-срамежливия на Блей. Джон беше свел поглед.
— Боже, толкова добре изглеждаш — каза едно от момичетата. — Модел ли си?
Разговорът рязко замря.
Куин почука с кокалчетата на ръката си по масата пред Джон.
— Ей, Джон. Тя говори на теб.
Джон вдигна глава объркано и срещна разноцветните очи на приятеля си. Куин кимна към момичето до Джон и го погледна, сякаш искаше да каже: „Би ли слязъл на земята, приятел?“.
Джон пое дълбоко въздух и погледна вляво от себе си. Момичето се беше втренчило в него с абсолютно възхищение.
— Питам, защото си толкова хубав — каза му тя.
Мили боже, какво да прави?
Лицето му почервеня, а тялото му се напрегна. Изписа със знаци на Куин:
— Ще повикам Фриц да ме вземе. Трябва да вървя.
Джон скочи от масата, като почти прегази момичето. Нямаше търпение да се прибере у дома.
38.
Когато будилникът на Джейн се включи в пет сутринта, тя трябваше да натисне бутона за повторно звънене. Два пъти. Обикновено беше под душа, още преди да е разбрала, че е станала. Звукът на алармата не толкова я будеше, а по-скоро я изстрелваше от леглото като тостер. Не и днес. Днес тя просто се отпусна на възглавницата и се загледа в тавана.
Боже, сънищата от предишната нощ… Този призрачен любовник, който беше дошъл, за да я обладае. Още го чувстваше върху себе си. Вътре в себе си.
Но стига вече. Колкото повече мислеше за него, толкова повече се усилваше болката в гърдите й, затова тя насочи вниманието си към работата. Което, разбира се, включваше и Манело. Не можеше да повярва, че я беше целунал, но наистина го беше направил. Беше залепил устните си право върху нейните. И тъй като винаги подсъзнателно се беше чудила какво би било, тя не се отдръпна. И той я целуна отново.
Беше добър, което не беше изненада. Изненадата бе в това, че го почувства като нещо нередно. Като че изневеряваше на някого.