Проклетата аларма се включи отново, тя изруга и протегна ръка, за да я изключи. Чувстваше се уморена, въпреки че според нея си беше легнала рано. Поне предполагаше, че е било рано, но не беше съвсем сигурна кога си беше тръгнал Мани. Помнеше, че й помогна да се качи горе и да се настани в леглото, но в главата й цареше такава каша, че не можеше да каже колко часът е било и колко време й е отнело да заспи.
Нямаше значение.
Отметна завивките, отиде в банята и пусна душа. Въздухът започна да се изпълва с пара, тя затвори вратата, съблече тениската си и…
Почувствала влага между бедрата си, Джейн се намръщи. Набързо пресметна и реши, че цикълът й е подранил.
Не беше цикълът й. Беше правила секс.
Хлад замести горещината от душа. О, боже… Какво беше направила? Какво беше направила?
Джейн се защура наоколо, въпреки че нямаше къде да отиде. Притисна уста с ръка.
Парата беше разкрила написаното на огледалото: Обичам те, Джейн.
Запрепъва се назад, докато не се блъсна във вратата. По дяволите. Беше спала с Мани Манело. И не помнеше нищо.
Фюри седеше в кабинета на Рот. Този път на изящно светлосиньо кресло, разположено до камината. Косата му още беше влажна от душа, а в ръка държеше чаша кафе.
Имаше нужда от цигара.
Докато останалите членове на Братството влизаха един след друг, той погледна към Рот и попита:
— Възразяваш ли да запаля?
Кралят поклати глава.
— Ще го приема за услуга към всички. Няма да ни дойде зле днес.
Това беше самата истина. Никой от тях не беше във форма.
Зейдист нервничеше, застанал до библиотеката. Бъч беше ангажиран с компютъра върху коленете си. Рот изглеждаше изтощен от планината документи, лежаща пред него. Рейдж не го свърташе на едно място — сигурен знак, че не се е бил предната нощ.
А Вишъс… Ви беше най-зле от всички. Стоеше до вратата и се взираше в пространството. Изражението му, хладно и преди, сега беше близо до точката на замръзване. Истинска черна дупка в стаята. По дяволите, изглеждаше още по-мрачен от предната вечер.
Фюри запали и се замисли за Джейн и Ви. Запита се какъв ли е бил сексът между тях. Представяше си, че освен изобилието от физически контакт, бяха имали и прекрасни моменти на душевно единение.
Да, нищо подобно на това, което му се беше случило в тоалетната. С онази проститутка.
Прекара свободната си ръка през косата. Оставаш ли девствен, ако си бил в жена, но не си свършил? Не беше сигурен. При всички случаи нямаше намерение да пита никого. Беше прекалено противно.
Надяваше се, че като бъде с някоя, това ще му помогне да продължи напред, но не стана така. Почувства се още по-блокиран. Особено след като първото, което направи, когато се върна в имението, беше да се замисли за Бела. Молеше се да не го хване, че се връща покрит с миризмата на човешката жена.
Явно трябваше да предприеме нещо друго, за да се дистанцира от нея.
Може би беше нужна именно дистанция. Вероятно трябваше да се изнесе от къщата.
— Да започваме — обади се Рот и откри събранието. В бърза последователност обсъдиха няколко въпроса, засягащи глимерата, после Рейдж, Бъч и Зи докладваха за събития отвън, които не бяха много. Убийците бяха относително кротки напоследък. Вероятно, защото главният лесър беше убит от ченгето преди около две седмици. Това беше типично за тях. Всяка промяна в командването им обикновено водеше до затихване на войната. Но затишието никога не траеше дълго.
Докато Фюри палеше втората си цигара, Рот прочисти гърло.
— Сега… Да обсъдим церемонията на Примейла.
Фюри си дръпна силно, а Ви вдигна подобните си на диаманти очи. Изглеждаше, сякаш бе остарял със сто и петдесет години през последната седмица. Кожата му беше жълтеникава, веждите — смръщени, устните — здраво стиснати. Поначало не беше от най-ведрите същества, но сега изглеждаше като вестител на смъртта.
— Какво за нея? — попита Ви.
— Аз ще присъствам. — Рот погледна към него. — Фюри, ти също ще дойдеш. Ще тръгнем в полунощ, става ли?
Фюри кимна. После застана в очакване, защото изглеждаше, че Ви се кани да каже нещо. Тялото на брата беше напрегнато, погледът му се стрелкаше наоколо, челюстта му се движеше… но от устата му не излизаше нищо.
Фюри изпусна дим и угаси цигарата в кристалния пепелник. Беше нетърпимо да гледаш как сърцето на Ви кърви. Да знаеш, че страда, и да не можеш да направиш нищо.