— Мили боже — промълви Рот и разтърка очи. — Вървете си. Идете да почивате.
Фюри се намеси.
— Вишъс, ако не беше тази история с Примейла, ти щеше да си с Джейн, нали?
Подобните на диаманти очи на Ви се насочиха към него и се присвиха до цепки.
— Какво общо има това?
— Щеше да си с нея. — Фюри погледна към Рот. — И ти би му позволил, нали? Знам, че тя е човек, но ти допусна Мери.
Ви го сряза с глас, остър като погледа му, все едно не можеше да повярва, че Фюри е така безразсъден.
— Няма как да се получи. Затова го забрави.
— Но… има как.
Очите на Ви заблестяха заплашително.
— Не се обиждай, но съм на ръба. Да замълчиш, би било нещо наистина добро за теб в момента.
Рейдж се приближи към Ви едва забележимо, а Зейдист застана до Фюри.
Рот се изправи на крака.
— Да прекратим приказките на тази тема.
— Не, изслушайте ме. — Фюри стана от креслото. — Скрайб Върджин иска мъж от Братството, нали така? Нужен й е за продължаване на расата, нали? Защо трябва да си ти?
— Кой друг, по дяволите? — изръмжа Ви и зае застрашителна поза.
— Защо не… аз?
В последвалата тишина и граната да беше избухнала под бюрото на Рот, никой не би забелязал. Братята се втренчиха във Фюри, сякаш му бяха поникнали рога.
— Защо да не бъда аз? На нея й е нужно само ДНК. Всеки член на Братството би трябвало да е способен да изпълни ролята. От древен род съм. Кръвта ми е добра. Защо да не мога?
Зейдист въздъхна.
— Мили боже.
— Няма причина аз да не мога да бъда Примейл.
Агресивността на Ви започна да го напуска и лицето му придоби изражение, сякаш бе ударен в гръб с тиган по главата.
— Защо би направил такова нещо?
— Ти си ми брат. Ако мога да поправя нещо нередно, защо не? Няма жена, която да желая. — Гърлото му се стегна и той го потърка. — Ти си син на Скрайб Върджин. Можеш да й предложиш размяната. Ако някой друг го направи, вероятно би го убила, но не и теб. — Той отпусна ръката си. — Увери я, че аз ще бъда дори по-подходящ, защото не съм обвързан с никоя.
Ви не откъсваше очи от лицето на Фюри.
— Не е редно.
— Нищо в цялата история не е редно. Но това е без значение. — Фюри погледна към изящното френско бюро и очите му срещнаха тези на краля. — Рот, ти какво ще кажеш?
— Мамка му — гласеше отговорът.
— На място казано, но не е отговор на въпроса ми.
Гласът на Рот беше тих. Наистина тих.
— Не говориш сериозно.
— Имам да наваксвам за няколко века въздържание. Какъв по-добър начин от това? — Беше предвидено да прозвучи като шега, но никой не се засмя. — Хайде, кой друг може да го направи? Всички сте обвързани. Единствената друга възможност е Джон Матю, защото във вените му тече кръвта на Дариъс, но Джон не е член на Братството и кой знае дали някога ще бъде.
— Не. — Зейдист поклати глава. — Не… Това ще те убие.
— Да, възможно е да правя секс до смърт. Но с изключение на това, всичко ще е наред.
— Няма да имаш свой живот, ако го направиш.
— Разбира се, че ще имам. — Фюри знаеше накъде клони Зи и по тази причина насочи вниманието си обратно към Рот. — Ще позволиш на Ви да бъде с Джейн, нали? Ако го направя, ще ги оставиш да бъдат заедно.
Това, разбира се, не беше редно. Не се даваха заповеди на крал — и по традиция, и по закон. А също и защото той би ти сритал задника така, че да прелетиш през целия щат Ню Йорк. Но в момента Фюри никак не го бе грижа за протокола.
Рот пъхна ръката си зад очилата и отново направи ритуала с потъркването на очите. После изпусна дълга въздишка.
— Ако някой може да се справи с рисковете, присъщи на връзката с човек, това е Ви. Така че… да, ще позволя.
— Значи ще ми позволиш да го заместя. А той ще отиде при Скрайб Върджин.
Часовникът в ъгъла на кабинета заби с ритмични удари, подобно на сърце. Когато те спряха, всички погледнаха към Рот. След миг кралят заяви:
— Така да бъде.
Зейдист изруга. Бъч подсвирна тихо. Рейдж захапа една близалка.
— Добре тогава — заключи Фюри.
Мили боже, какво направих!
Очевидно всички си мислеха същото, защото никой не помръдна, нито обели дума.