— Вишъс, син на Блъдлетър, ще ти дам двете неща, които желаеш най-много. Ще позволя Фюри да те замести в церемонията. Той ще бъде чудесен Примейл. Мил и нежен с Избраниците и в същото време предлага добра кръв за поколенията.
Ви затвори очи. Заля го такава мощна вълна на облекчение, че залитна.
— Благодаря — прошепна и осъзна, че думите му са отправени по-скоро към променилата се негова съдба, отколкото към нея, въпреки че тя беше тази, която я командваше.
— Благодарността ти е уместна. — Гласът на майка му беше напълно равен. — Също така е любопитна за мен, но подаръците са като красотата, нали? Те са във взора на получателя, не в ръката на онзи, който ги дава. Вече научих това.
Ви погледна към нея в опит да се овладее.
— Той ще иска да се бие. Брат ми. Ще иска да се бие и да живее в Далечната страна. — Нямаше начин Фюри да съществува, без да вижда Бела.
— Ще позволя. Поне докато редиците на Братството увеличат броя си.
Скрайб Върджин повдигна искрящите си ръце към качулката и покри лицето си. После без нито звук се понесе над мраморния под към малка бяла врата, за която той винаги беше подозирал, че е входът към личните й покои.
— Ако не е неуважително — извика той, — каква е втората услуга?
Тя спря на прага. Без да обръща лице към него, каза:
— Отричам те като мой син. Ти си свободен от мен и аз от теб. Сбогом, боецо.
Тя влезе и затвори, после заключи. В отсъствието й птиците замлъкнаха, сякаш тя беше тази, която ги вдъхновяваше за песен.
Ви стоеше в двора и слушаше тихия ромон на водата в шадравана.
Беше имал майка за шест дни.
Не можеше да каже, че му липсва. Нито че е благодарен, задето му върна живота. В крайна сметка тя беше тази, която се опита да му отнеме всичко.
Материализира се обратно в имението, за да докладва за случилото се. Хрумна му, че дори майка му да беше казала не, пак би избрал Джейн пред нея. Без оглед на цената.
И Скрайб Върджин го бе знаела през цялото време. Това беше причината да се откаже от него.
Нямаше значение. Интересуваше го единствено да се добере до Джейн. Нещата се развиваха добре, но това още не значеше нищо. Тя пак можеше да каже не. Можеше да предпочете живота, който познаваше, пред опасно полусъществуване с вампир.
Но, по дяволите, искаше тя да избере него.
Ви прие форма в спалнята си и се замисли за случилото се с Джейн предната нощ. Изведнъж му хрумна, че беше направил нещо непростимо. Беше свършил в нея. Не разсъждаваше ясно и беше оставил част от себе си. Сигурно тя вече полудяваше.
Той беше такъв мръсник. Безмозъчен, себичен мръсник.
Наистина ли си въобразяваше, че има какво да й предложи?
40.
След падането на нощта Фюри извади белите копринени дрехи, предназначени за церемонията на Примейла. Не ги чувстваше върху кожата си и причината не беше фината тъкан, от която бяха изработени. Не беше спрял да пуши през последните два часа и беше абсолютно вцепенен.
Но не беше чак толкова зле, че когато се почука на вратата, да не се досети кой е.
— Влез — каза, без да се обръща, застанал пред огледалото. — И защо си станала от леглото?
Бела се засмя. Или може би изплака.
— Един час на ден, не помниш ли? Имам още петдесет и две минути.
Той взе златния медальон на Примейла и го сложи на врата си. Усети тежестта му на гърдите си, сякаш някой го беше притиснал с длан. Силно.
— Сигурен ли си? — попита тя меко.
— Да.
— Предполагам, че Зи ще дойде с теб.
— Той ми е свидетел. — Фюри загаси ръчно свитата си цигара. Взе нова и я запали.
— Кога ще се върнеш?
Той поклати глава и изпусна дим.
— Примейлът живее от Другата страна.
— Не и Вишъс.
— Специална уговорка. Ще продължа да се бия, но предпочитам да остана там.
Тя въздъхна, а той се загледа в отражението си в старинното огледало. Косата му беше влажна и със заплетени краища. Взе четка и започна да я реши.
— Фюри, какво правиш? Не може да отидеш плешив на церемонията. Спри. Сваляш си косата от скалпа! — Тя се приближи зад него, взе четката от ръката му и посочи към едно кресло до прозореца. — Седни. Нека аз го направя.
— Не, благодаря. Аз мога…