— Прекалено си жесток със себе си. Хайде, седни. — Тя го побутна наляво. — Позволи ми да го направя.
Без особено добра причина и по много недобри такива той отиде и седна, скръсти ръце пред гърдите си и се напрегна. Бела започна първо от краищата на буйната му грива, после продължи към основата и бавно разреса цялата му коса. Свободната й ръка следваше четката и приглаждаше. Звукът от преминаването на четката по главата му, докосванията й по челото му и ароматът й в ноздрите му носеха сладко-горчива наслада и го направиха беззащитен.
Сълзи започнаха да напират зад миглите му. Струваше му се толкова жестоко, че я бе срещнал, че бе видял това, което желаеше, но никога не би могъл да притежава. Въпреки че пасваше идеално. Винаги беше водил живот без контрол върху нещата около себе си. Първо бе прекарал десетилетия в издирване на близнака си с чувството, че Зейдист е жив, а той е неспособен да му помогне. Спаси брат си само за да открие, че той все така си остава недостижим за него. В продължение на цял век след бягството им от господарката на Зи живя в нов ад — постоянно очакване кога брат му ще си изгуби ума. Намесваше се, когато това се случваше, и живееше с тревогата кога ще последва ново действие от драмата.
После се появи Бела и те двамата се влюбиха в нея.
Бела беше старото изтезание в нова форма. Неговата съдба бе да копнее за недостижимото, да бъде отвън и да гледа какво се случва вътре, да вижда огъня, но да не може да го достигне, за да се стопли.
— Ще се върнеш ли някога? — попита тя.
— Не знам.
Четката спря да се движи.
— Може да я харесаш.
— Може. Не спирай още. Моля те… Не още.
Фюри потърка очите си, а четката отново се задвижи през косата му. Този притихнал миг беше тяхното сбогуване и тя го знаеше. Тя също плачеше. Долавяше свежия дъждовен аромат на сълзите й.
Но тя не плачеше по същата причина като него. Плачеше, защото жалеше за него и бъдещето му, а не защото го обичаше. Сърцето й се късаше при мисълта, че вече никога няма да го види. Да, щеше да й липсва. Със сигурност щеше да се тревожи за него. Но нямаше да копнее за него. Никога не бе го изпитвала.
И всичко това трябваше да му позволи да разкъса оковите си, да прекрати тази своя лигава роля, но не му бе по силите. Тъгата му преливаше и заплашваше да го удави.
Щеше да вижда Зейдист от Другата страна, разбира се. Но нея… Не можеше да си представи, че тя би дошла да го види. А и не би било редно. В ролята му на Примейл не би изглеждало правилно да има лични срещи с друга жена, дори тя да е шеланът на неговия брат. Примейлът даваше обет за вярност в дела, помисли и поведение пред своите Избраници.
После изведнъж му хрумна за бебето. Никога нямаше да види детето на Бела и Зи. Освен може би на снимки.
Четката премина през косата му и докосна тила му. Той затвори очи и се остави на ритъма й.
— Искам да се влюбиш — каза тя.
Влюбен съм.
— Така съм добре.
Тя спря да го реши и застана пред него.
— Искам да обичаш някого истински. Не както мислиш, че обичаш мен.
Той се намръщи.
— Не се обиждай, но не можеш да знаеш какво…
— Фюри, в действителност не си влюбен в…
Той се изправи и погледите им се срещнаха.
— Моля те, уважавай ме дотолкова, че да ми позволиш да знам какво чувствам по-добре от теб.
— Никога не си бил с жена.
— Снощи бях.
Това я накара да замълчи за кратко. После каза:
— Не и в клуба. Моля те, не в клуба…
— В една от тоалетните в дъното. Беше хубаво. Но пък тя беше професионалистка. — Започваше да се държи като гадняр.
— Фюри… не.
— Може ли да ми върнеш четката? Мисля, че косата ми вече изглежда добре.
— Фюри…
— Четката, моля.
След миг, който сякаш продължи цяла вечност, тя му я подаде. Когато той я взе, дървената дръжка ги свързваше за части от секундата, после тя отдръпна ръка.
— Заслужаваш нещо по-добро от това — прошепна. — Ти си по-добър.
— Не, не съм. — Трябваше да се махне от измъченото й изражение. — Не позволявай на съжалението ти към мен да ми изгражда образа на принц, Бела.
— Цялото това поведение е саморазрушително.
— Не точно. — Той отиде до бюрото, взе цигарата си и дръпна от нея. — Искам го.
— Наистина ли? Затова ли цял ден пушиш червен дим? Цялата къща мирише.