Огледа всички оръжия, чувствайки тежестта им в ръцете си, и си представи Вишъс, застанал на прага на спалнята му по-рано, дошъл да съобщи, че Скрайб Върджин ще позволи размяната. В очите на брат му, който винаги имаше ледено изражение, се виждаше живот. Живот и надежда, а също и цел, към която да се стреми.
Фюри пъхна един от кинжалите в сатенения колан, опасващ кръста му, и върна останалите в сейфа. После се запъти към вратата с изправен гръб. Любовта си струваше жертвите, помисли, докато напускаше стаята си. Дори да не е твоята любов.
В този момент Ви се материализира в далечния край на улицата пред жилището на Джейн. Вътре не светеше и той се изкушаваше да влезе, но остана скрит в сенките.
В главата му цареше истински хаос. Чувстваше се виновен заради Фюри. Страхуваше се от отговора на Джейн. Тревожеше се какво ще е бъдещето му с човешко същество. Беше загрижен дори за горката Избраница, която нямаше друг избор, освен да изпълнява задълженията си, докато е жива.
Погледна часовника си. Осем часът. Предположи, че Джейн скоро ще се прибере.
Вратата на гаража, съседен на този на Джейн, се раздвижи и се отвори със стържещ звук. Отвътре се появи адски безличен миниван. Спирачките му изскърцаха леко, когато ги натисна. После шофьорът включи на скорост и потегли.
Ви се намръщи. Инстинктите му се изостриха без определена причина. Подуши въздуха, но беше от подветрената страна на превозното средство и не усети нищо.
Страхотно. На всичко отгоре го гонеше и параноя, която в комбинация с тревожността му и нарцистичното поведение напоследък означаваше, че тази вечер бяха налице всички признаци на умствено разстройство.
Отново погледна часовника от нямане какво да прави. Две минути по-късно. Страхотно.
Почувства облекчение, когато мобилният му телефон звънна, защото щеше да убие малко време.
— Радвам се, че си ти, ченге.
Гласът на Бъч беше някак несвойствен.
— Пред дома й ли си?
— Да, но тя не е тук. Ти какво правиш?
— Нещо става с компютрите ти.
— Какво точно?
— Проследяващият софтуер, който инсталира на компютъра в болницата, се е задействал. Някой е влязъл във файла с медицинското досие на Майкъл Клосник.
— Няма нищо страшно.
— Направил го е шефът на хирургията. Манело.
Мразеше звученето на това име.
— И?
— Претърси собствения си компютър за снимки на сърцето ти. Без съмнение издирваше файла, който Фюри унищожи, докато ние те извеждахме.
— Интересно. — Ви се почуди какво ли е привлякло вниманието му. Може би изпринтирано копие с дата и час? Дори да нямаше означение на пациента, този Манело беше достатъчно умен да проследи пътя му до операционната и да разбере кой е лежал на масата на Джейн. До известна степен това не беше голям проблем, защото в медицинското досие се казваше, че Майкъл Клосник е изписан на сутринта след операцията, но все пак… — Мисля, че трябва да посетим добрия чичо доктор.
— Предполагам, ще е по-добре друг да се заеме. Защо не оставиш на мен?
— Защото ти не можеш да триеш спомени.
Последва пауза.
— Майната ти, но си прав.
— В момента на линия ли е?
— Да, в офиса си е.
Тези неща не бяха лесни на публични места дори и след работно време, но само Бог знаеше до какво още може да се добере лекарят.
По дяволите, помисли Ви. Ето какво можеше да предложи на Джейн — тайни, лъжи, опасности. Той беше един себичен мръсник и по-лошо — съсипваше живота на Фюри, за да има шанса да съсипе и нейния.
По улицата зави кола и когато попадна под светлината, той видя, че е нейното ауди.
— Мамка му — каза.
— Тя ли се прибира?
— Аз ще се погрижа за Манело. По-късно.
Затвори телефона, без да е сигурен, че може да й причини всичко това. Ако си тръгнеше сега, би имал достатъчно време да стигне до Другата страна преди Фюри и да положи клетва като Примейл.
По дяволите.
41.
Джейн влезе на заден ход в гаража, паркира аудито си и остана да седи вътре, без да изгаси двигателя. На седалката до нея лежаха резултатите от прегледа със скенера, които беше направила тайно с Манело. Всичко беше чисто. Нямаше следи от тумор или аневризъм. Нито пък нещо друго.