Трябваше да се чувства облекчена, но липсата на обяснение я тревожеше, защото мисловният й процес си оставаше бавен и тромав. Сякаш нервните й пътища се сблъскваха с някакво препятствие в главата й. Гърдите също продължаваха да я болят.
Мъж пристъпи към светлината на фаровете й… Огромен мъж с тъмна коса и козя брадичка, облечен в кожени дрехи. Всичко около него беше размазано, все едно бе излязъл от мъгла.
Джейн мигом избухна в сълзи.
Този мъж… това видение беше нейната сянка, нещото в съзнанието й, някой, за чието съществуване знаеше, но не можеше да разпознае, някой, за когото скърбеше, без да знае причината. Сега всичко се подреждаше.
В следващия миг в слепоочията я прониза болка, ужасна смазваща тежест.
Но вместо да изпълни цялото й тяло, тя изчезна, отлетя, без да остави дори следа. Различни образи започнаха да изникват в съзнанието й. Как оперира този мъж, после как я отвличат и затварят в една стая с него… Те двамата заедно… Тя… се беше влюбила… и после беше изоставена.
Ви.
Безброй спомени се защураха из съзнанието й, а тя се мъчеше да намери опорна точка в една хлъзгава реалност. Не беше възможно това да се случва. Едва ли той се връщаше при нея.
Вероятно сънуваше.
— Джейн — заговори призракът на нейния любим. О, боже… Гласът му беше същият — дълбок и прекрасен и галеше слуха й като коприна. — Джейн…
Спирането на двигателя отне няколко мига, изгаси фаровете и излезе от аудито.
Усети хладния въздух върху лицето си, а сърцето й подскочи.
— Истински ли си?
— Да.
— Откъде да съм сигурна? — Гласът й стана дрезгав и тя докосна слепоочията си. — Вече нищо не знам. Не мога… да разсъждавам правилно.
— Джейн… — Той въздъхна. — Съжалявам.
— Нещо в главата ми не е наред.
— Вината е моя. Всичко е по моя вина.
Напрежението и тъгата, изписани по гордото му лице, проникнаха през объркването й и й предложиха някаква опора.
Тя пое дълбоко въздух и се замисли за Ръсел Кроу на финала на „Красив ум“. Стегна се и се приближи до това, което, изглежда, беше Ви. Опря два пръста в рамото му.
Беше твърд като скала. И миришеше по същия начин… На подправки. И очите му — тези прекрасни, подобни на диаманти очи — блестяха както винаги.
— Мислех, че си тръгна завинаги — прошепна. — Защо…
В този момент единствената й надежда беше да разбере какво се случва и защо той се е върнал.
— Няма да се женя.
Дъхът й спря.
— Няма ли?
Той поклати глава.
— Не можах да го направя. Не мога да бъда с никоя друга, освен с теб. Не знам дали ти искаш да си с мен.
Преди през главата й да беше минала каквато и да е съзнателна мисъл, тя скочи и се вкопчи в него, без да я е грижа за разликата във видовете и обстоятелствата. Имаше нужда от него. Останалото бяха подробности, за които щяха да се погрижат по-късно.
— Разбира се, че искам — промълви тя в ухото му. — Обичам те.
От устата му се отрони неясно изръмжаване и ръцете му я притиснаха силно. Неспособна да диша от здравата му прегръдка, тя си помисли: Да, той е. И този път не би ме оставил да си тръгна.
Благодаря. На Бога.
Докато държеше Джейн над земята, Вишъс беше изпълнен с щастие. Беше завършен, хилядократно повече от завършеността на създание с всички пръсти на ръцете и краката си. Триумфиращ я понесе към апартамента й, като се спря единствено за да затвори гаражната врата.
— Мислех, че полудявам — каза тя, когато той я сложи да седне на кухненския плот. — Наистина го мислех.
Нали беше обвързан мъж, умираше да е вътре в нея, но потисна първичните си потребности. Трябваше да остави малко време да си поговорят, за бога.
Наистина.
По дяволите. Желаеше я.
— Съжалявам, Джейн. Съжалявам, че трябваше да изтрия всичко. Наистина. Представям си колко объркващо е било за теб. Също и плашещо.
Ръцете й се плъзнаха към лицето му, сякаш още не можеше да приеме, че Ви е реален.
— Как се измъкна от браковете?
— Един от братята отиде на мое място. — Ви затвори очи, докато пръстите й обхождаха страните му, носа, брадичката, слепоочията.
— Наистина ли?
— Фюри, този, за когото ти се погрижи, го направи. Не знам как ще му се отплатя. — Внезапно обвързаният мъж у него удари в земята предния дял на мозъка му и прегази всички добри маниери и здрав разум. — Джейн, искам да живееш с мен. Искам те до себе си.