Изведнъж гневът се надигна в него. Начинът, по който горката жена му се предоставяше за употреба, бе потресаващ. Като някакво животно. И въпреки че той беше използван по същия начин, поне се бе озовал тук по своя воля. Силно се съмняваше, че това важи за нея, като се имаше предвид, че и двата пъти беше завързана.
Фюри се протегна и дръпна завесата.
Мили боже. Тя не заглушаваше риданията си, хапейки устната си. Устата й беше запушена, а главата й беше прикрепена към леглото с панделка, вързана през челото. Сълзи се стичаха по подпухналото й, зачервено лице. Тя крещеше, въпреки че не можеше да издаде и звук, а очите й бяха изхвръкнали от ужас.
Той махна това, което запушваше устата й.
— Успокой се.
Тя дишаше тежко, очевидно неспособна да заговори, и придържайки се към теорията, че делата са по-красноречиви от думите, той се зае да развърже панделката на челото й и да я разплете от дългата й руса коса.
Когато освободи ръцете й, тя прикри гърдите и слабините си, а той взе завесата, която беше откачил по-рано, и я покри, преди да е развързал краката й. После отстъпи от нея, отиде в другия край на храма и се облегна на стената. Реши, че така тя ще се чувства по-сигурна.
Когато сведе поглед, виждаше само нея. Избраницата имаше бледа кожа и руса коса. Очите й бяха зелени като нефрити. Чертите й бяха фини и му създаваха асоциация с порцеланови кукли. Уханието й напомняше жасмин. Беше прекалено нежна, за да бъде измъчвана така. Прекалено почтена, за да понесе да бъде с непознат.
Боже. Каква бъркотия.
Фюри остана смълчан, с надеждата тя да свикне с присъствието му, докато той решеше какво да предприеме по-нататък. Сексът категорично не беше на дневен ред.
Джейн не бе запалена почитателка на „Звукът на музиката“, но се почувства като Джули Андрюз, докато лежеше в леглото и наблюдаваше как Ви си търси дрехите. Когато си влюбен, наистина ти се иска да разпериш ръце и да се въртиш, окъпан от слънчева светлина, с широка щастлива усмивка на лицето. Освен това и тя като актрисата имаше къса руса коса. Но нямаше да стигне чак дотам, че да сложи кожени бричове.
Имаше само един малък проблем.
— Обещай ми, че няма да го нараниш — обърна се тя към Ви, докато той обуваше кожените си панталони. — Обещай, че шефът ми няма да свърши с два счупени крака.
— Няма да му се случи нищо. — Ви облече черната си риза и тя се изопна върху мускулестите му гърди. — Само ще се уверя, че съзнанието му е чисто от спомени и снимката на сърцето ми е унищожена.
— Ще ми кажеш ли как е минало?
Той я погледна изпод вежди и пусна лека дяволита усмивка.
— Нямаш ми доверие що се отнася до твоя Ромео, а?
— Никакво, доколкото те познавам.
— Умна жена. — Ви седна на ръба на леглото, а диамантените му очи още блестяха от секса. — Този хирург трябва много да внимава по отношение на теб.
Хвана голата му ръка, защото знаеше, че той мрази тя да се доближава до другата.
— Мани е наясно за отношението ми към него.
— Така ли?
— Обясних му. Веднага след края на уикенда. Въпреки че не можех да си спомня за теб, ми се струваше нередно.
Ви се наведе и я целуна.
— Ще се върна, щом приключа с него. Така ще можеш да ме погледнеш в очите и да разбереш дали казвам истината. Чуй ме, искам да се погрижа за това място. Ще изпратя Фриц с някои материали, за да мога да монтирам алармена инсталация. Имаш ли резервно дистанционно управление за гаражната врата?
— Да, в кухнята. В чекмеджето под телефона.
— Добре. Ще го взема. — Той прокара пръст по шията й и обходи най-новите следи от ухапване, останали там. — Всяка вечер, когато се прибереш, аз ще съм тук. Всяка сутрин, преди да стане време да се върна в имението, ще бъда тук. Всяка нощ, когато съм свободен, ще бъда тук. Ще открадваме всяка възможна минута на всяко възможно място, а през останалото време ще се свързваме по телефона.
Както става във всяка нормална връзка, помисли си тя и идеята, че нещата имат и прозаична страна, я зарадва. Това ги изваждаше от паранормалната супер схема и ги поставяше на повърхността на действителността. Те бяха две същества, готови да се трудят върху връзката си. А именно това искаме от този, в когото сме влюбени.
— Как е цялото ти име? — измърка тя. — Току-що осъзнах, че те познавам само като Ви.
— Вишъс.
Джейн стисна ръката му.
— Моля?