— Вишъс. Да, знам, че е странно за теб.
— Почакай. Кажи го по букви.
— В-и-ш-ъ-с.
— Мили боже!
— Какво?
Тя се прокашля.
— Много, много отдавна, като че преди цял човешки живот, бях в детската си стая със сестра ми. Между нас имаше дъска Уиджа и задавахме въпроси. — Тя вдигна очи към него. — Ти беше моят отговор.
— На кой въпрос?
— За кого ще се омъжа.
Ви се усмихна бавно, по начина, по който се усмихваш, когато си напълно удовлетворен.
— Искаш ли да се омъжиш за мен?
Тя се засмя.
— Да бе. Ще нахлузя бяла рокля и ще хукна към олтара…
Той изгуби закачливото си изражение.
— Говоря сериозно.
— Боже…
— Предполагам, че това не означава „да“.
Джейн седна в леглото.
— Никога… не съм предполагала, че ще се омъжа.
Той примигна.
— Не точно на такъв отговор се надявах.
— Не, имам предвид, че съм изненадана колко лесно изглежда.
— Лесно?
— Да, това, да ти бъда жена.
Той понечи да се усмихне, но после спря.
— Можем да направим церемонията по моите традиции, но няма да е официално.
— Защото не съм една от вас ли?
— Защото Скрайб Върджин ме мрази от дъното на душата си, така че тя няма да присъства. Но можем да направим всичко останало. — Той се усмихна широко. — Особено издълбаването.
— Издълбаване ли?
— На името ти върху гърба ми. Нямам търпение.
Джейн подсвирна тихичко.
— Аз ли трябва да го направя?
Той се изсмя.
— Не!
— Хайде. Хирург съм. Бива ме с ножовете.
— Братята ще го направят. Всъщност и ти би могла да изпишеш една буква. Това ме възбужда. — Той я целуна. — Определено си мой тип момиче.
— А по мен ще дълбаят ли?
— Разбира се, че не. Прави се с мъжете, та всеки да знае на кого принадлежим.
— Принадлежите?
— Да. Ще бъда на твоите заповеди. Ще ти се подчинявам. Можеш да правиш с мен каквото пожелаеш. Мислиш ли, че ще го понесеш?
— Вече съм го правила, не помниш ли?
Ви притвори очи и простена:
— Да, помня всяка минута. Кога пак ще отидем в пентхауса ми?
— Кажи кога и съм там. — За следващия път може би щеше да облече нещо от кожа. — Ще получа ли пръстен?
— Ако искаш, ще ти купя диамант с размерите на главата ти.
— Да, все едно си падам по такава показност. Но как другите ще знаят, че съм омъжена?
Той се наведе към нея и помилва шията й.
— Усещаш ли миризмата ми?
— Да, обожавам я.
Той потърка устни в челюстта й.
— Ароматът ми е по цялото ти тяло. И вътре в теб. Така всички ще знаят кой е твоят мъж. Това е и предупреждение.
— Предупреждение ли? — Тя почувства тялото си отмаляло.
— Към другите мъже. Казва им кой ще ги подгони с кинжала си, ако те докоснат.
Това не би трябвало да й подейства еротично, но така се получи.
— Гледаш на тези неща много сериозно, нали?
— Обвързаните вампири са опасни — измърка в ухото й той. — Убиваме, за да защитим жените си. Така стоят нещата. — Дръпна завивката от нея, откопча панталона си и разтвори краката й с ръце. — Също така маркираме собствеността си. И тъй като няма да те виждам дванайсет часа, по-добре да оставя още малко от себе си върху теб.
Той намести бедрата си между нейните и Джейн изстена. Беше прониквал в нея толкова много пъти, но размерът му още я изненадваше. Дръпна косата й и отметна главата й назад. Езикът му се озова между устните й и той се задвижи над нея.
Изведнъж спря.
— Ще се свържем тази вечер. Рот ще извърши церемонията. Бъч и Мариса ще са ни свидетели. Искаш ли да го направим и в църква?
Тя нямаше как да не се засмее. И двамата си умираха да командват. За щастие нямаше намерение да спори с него по този въпрос.
— Не държа. Всъщност не вярвам в Бог.
— А трябва.
Тя впи нокти в бедрата му.
— Сега не е моментът за теологични дискусии.
— Трябва да вярваш, Джейн.
— На света не му е нужен още един религиозен фанатик.
Отметна косата й назад. Докато членът му още потрепваше в нея, той каза:
— Не е нужно да си религиозна, за да вярваш.
— Можеш да си живееш щастливо и като атеист, повярвай ми. — Тя вмъкна ръце под ризата му и ги прекара по масивния му гръб. — Мислиш, че сестра ми е в рая и яде любимите си кексчета върху някой облак? Не е така. Тялото й беше погребано преди много години и от нея не е останало много. Виждала съм смъртта. Знам какво се случва, когато си отидем от този свят, и няма бог, който да ни спаси, Вишъс. Не знам коя е Скрайб Върджин, но със сигурност не е бог.