Точно като това одеяло, мислите му прикриваха нещо в съзнанието му, въпреки че нямаше представа какво.
Разтърка очите си и погледна часовника. Минаваше два през нощта.
Време беше да си върви.
Докато се приготвяше, не го напускаше чувството, че бе вършил нещо важно, и не спираше да гледа към левия ъгъл на бюрото си. Имаше участък, непокрит с хартия. Дървото на бюрото се виждаше сред купчините документи.
Празното пространство беше с размерите на папка.
Нещо беше взето от там. Знаеше си. Само не можеше да разбере какво и колкото повече се опитваше да си спомни, толкова по-силно пулсираше главата му.
Отиде до вратата.
По път мина покрай личната си баня, влезе вътре, взе шишето с петстотин таблетки „Мортин“ против главоболие и взе две. Наистина имаше нужда от почивка.
44.
Може би идеята не беше толкова добра, помисли си Фюри, застанал пред прага на съседната до неговата спалня в имението на Братството. Поне всички в къщата бяха заети с нещо и не му се беше наложило да се обяснява. Засега. Нещата наистина се усложняваха.
Гадост.
Кормия седеше на ръба на леглото със завесата, увита около тялото й. Очите й бяха като мраморни топчета в голям стъклен буркан. Беше толкова уплашена, че му се искаше да я върне обратно от Другата страна, само че очакващото я там не беше по-добро. Нямаше желание тя да трябва да понесе упреците на Директрис.
Нямаше намерение да търпи такива глупости.
— Ако имаш нужда от нещо, аз съм в съседната стая. — Той посочи наляво. — Реших, че може да останеш тук за известно време и да си починеш. Ще имаш малко време за себе си. Как ти звучи?
Тя кимна, а русата й коса се разстла по раменете.
Без определена причина той си каза, че цветът е хубав, особено на приглушената светлина, хвърляна от нощната лампа. Напомняше му на полирано дърво, наситено и искрящо жълто.
— Искаш ли нещо за ядене? — попита. Тя поклати глава, а той отиде до телефона и го докосна. — Ако огладнееш, набери четири и ще се свържеш с кухнята. Ще ти донесат каквото пожелаеш.
Тя се озърна и после погледна отново към него.
— На сигурно място си, Кормия. Нищо лошо няма да ти се случи.
— Фюри, върнал си се? — В гласа на Бела, долетял откъм вратата, се долавяше изненада и облекчение.
Сърцето му спря. Беше заловен. И то от някого, на когото най-много се притесняваше да обясни положението. С нея беше по-трудно дори отколкото с Рот.
Стегна се, преди да може да я погледне.
— Да, върнах се за малко.
— Мислех, че… Здравей. — Бела го стрелна с поглед, преди да се усмихне на Кормия. — Казвам се Бела, а ти си…?
Не последва отговор и Фюри каза:
— Това е Кормия. Тя е Избраницата, с която се… свързах. Кормия, това е Бела.
Кормия стана, поклони се ниско и косата й почти помете пода.
— Ваша светлост.
Бела плъзна ръка по корема си.
— Кормия, радвам се да се запознаем. В тази къща не държим на официалностите.
Кормия се изправи и кимна. Последва дълго мълчание.
Фюри прочисти гърло. И това ако не беше неловка ситуация.
Кормия погледна към жената и схвана цялата история, без да чува нито дума повече. Ето защо Примейлът отказа да бъде с нея. Това беше жената, желана от него. Личеше по начина, по който я погледна и задържа очи върху нея, по това, че гласът му стана по-дълбок, по топлината, излъчвана от тялото му.
И тя беше бременна. Кормия премести поглед към Примейла. Бременна, но не с неговото дете. Изражението му издаваше копнеж, а не чувство за собственост.
Значи това беше причината да приеме мисията, когато обстоятелствата около сина на Блъдлетър се бяха променили. Примейлът искаше да се откъсне от жената, която желаеше, но не можеше да има.
Фюри премести тежестта си от единия върху другия крак. После се усмихна леко.
— Колко минути ти остават?
Жената… Бела… също се усмихна.
— Единайсет.
— Имаш доста път по коридора със статуите. Може би не е зле да тръгваш.
— Няма да ми отнеме толкова дълго.
Двамата останаха загледани един в друг. Тя очевидно изпитваше привързаност и тъга. Лекото изчервяване на неговото лице беше доказателство, че намира стоящата пред него за повече от прекрасна.