Кормия придърпа ръба на завесата по-нагоре и закри врата си.
— Какво ще кажеш да те изпратя до стаята ти? — попита Фюри, доближи се до нея и предложи ръката си. — И бездруго искам да се видя със Зи.
Жената завъртя очи.
— Използваш го като извинение да ме пратиш в леглото.
Кормия примигна, когато той се засмя и прошепна:
— Общо взето, да. Действа ли?
Жената се усмихна и го хвана под ръка. С леко дрезгав глас каза:
— Действа много добре. Както винаги става с теб… Винаги действа добре. Радвам се, че си тук… за колкото и дълго да е това.
Руменината на лицето му се засили и той погледна към Кормия.
— Ще я изпратя и после ще бъда в стаята си, ако имаш нужда от нещо.
Кормия кимна, загледана как вратата се затвори след двамата.
О, Скрайб Върджин… Почувства се миниатюрна. На гигантския матрак. В огромната стая. Дребничка на фона на всички цветове и материи около нея.
Точно каквото си беше пожелала. По време на церемонията по представянето се беше помолила да бъде точно такава — мъничка.
Но не беше предположила, че ще бъде невидима.
Огледа се, неспособна да схване къде се намира. Липсваше й малката бяла, подобна на утроба стая от Другата страна.
Когато пристигнаха, бяха приели форма в съседната спалня. Тази, за която той каза, че е негова. Първата й мисъл беше, че харесва миризмата. Леко опушен и тръпчив аромат на подправки, който беше подушила у него. После си помисли, че разнообразието от цветове, материи и форми беше поразително.
И това беше, преди да е излязла в коридора. Там вече беше напълно завладяна. Той живееше в къща, чието преддверие беше просторно колкото някой от големите храмове от Другата страна. Таванът беше някъде високо в небесата. Ярките цветове на бойните сцени, изрисувани на него, бяха като тези на скъпоценните камъни, радвали очите й. Беше се опряла на парапета и беше погледнала надолу. Мозаечният под, там долу, я зашемети.
Беше поразена, когато я доведе в стаята, в която се намираше в момента.
Вече не чувстваше чак такова страхопочитание. Сега се намираше в шок заради пренаситените си сетива. Въздухът тук беше странен, изпълнен с миризми и сух в ноздрите. Също така непрекъснато се движеше. Усещаше течението с кожата си, в косата си и по завесата, в която беше увита.
Погледна към вратата. Също така се чуваха странни звуци. Сградата проскърцваше и от време на време до слуха й достигаха гласове.
Тя се сгуши и подви крака под себе си. Погледна към красивата масичка до леглото. Не беше гладна, но дори да беше, не знаеше какво би поискала. Нито пък имаше представа как да използва предмета, наречен от него „телефон“.
Чу рев през прозореца и обърна глава към звука. Дали тук имаше дракони? Беше чела за тях и макар да вярваше на Фюри, че е на сигурно място, се тревожеше от невидимите опасности.
Може да е бил вятърът. И за него беше чела, но нямаше как да е сигурна.
Протегна се и взе една от четирите сатенени възглавнички, лежащи в ъглите на леглото. Притисна я към гърдите си в опит да се успокои, като я поглаждаше с ръка отново и отново.
Това беше наказанието й, помисли си. Чувстваше, че помещението я притиска. Това беше резултатът от желанието й да напусне Другата страна.
Бе се озовала където се беше молила да бъде.
И сега само искаше да си отиде у дома.
45.
Джейн седеше в кухненския бокс с чаша пред себе си. Слънцето изгряваше отвън и лъчите му блестяха между клоните на дърветата. Вишъс си беше тръгнал преди двайсет минути и преди да излезе, й беше направил какаото, току-що допито от нея.
В болезнената липса, която изпитваше, нямаше логика, като се имаше предвид колко време бяха прекарали заедно през нощта. Ви беше говорил с Мани и после я увери, че шефът й е жив и всичките му крайници са си по местата. После я беше обгърнал с ръце и се бяха любили. Два пъти.
Тъкмо си беше тръгнал, а слънцето трябваше да е напълно залязло, преди да може да го види отново.
Разбира се, можеха да си говорят по телефона, да си пращат съобщения и имейли, а и вечерта щяха да се видят. Някак не й се струваше достатъчно. Искаше да спи до него, и то не само за няколко часа, преди да е дошло време за него да се бие или да се прибира у дома си.