Изпусна дим и разсеяно потърка десния си крак, който свършваше под коляното. Долният край беше възпален, но винаги ставаше така в края на нощта.
Почукването на вратата го изненада.
— Влез.
Досети се кой е по начина на отваряне на вратата — бавно и само малък процеп.
— Кормия? Ти ли си? — Той седна и придърпа завивката над краката си.
Тя показа русокосата си глава през отвора, а тялото й остана в коридора.
— Добре ли си? — попита.
Тя поклати глава и заговори на Древния език.
— Ако не е неуважително, може ли да вляза в покоите ви, Ваша светлост?
— Разбира се, и няма нужда от официалности.
Тя се вмъкна вътре и затвори вратата. Изглеждаше толкова крехка, увита в бялата тъкан. Повече като дете, отколкото като жена, преминала през преобразяването.
— Какво има?
Вместо да отговори, тя остана мълчалива. Сведе поглед и обгърна тялото си с ръце.
— Кормия, говори с мен. Кажи ми какво става.
Тя се поклони ниско и заговори в тази позиция.
— Ваша светлост, аз…
— Без официалности. Моля те. — Той се размърда в леглото, но после осъзна, че не е поставил протезата си. Не беше сигурен как ще се почувства тя, ако разбереше, че част от тялото му липсва. — Кажи ми. От какво имаш нужда?
Тя прочисти гърло.
— Аз ваша партньорка ли съм, или не?
— Да.
— Не е ли редно да остана във вашата спалня?
Той смръщи вежди.
— Мислех, че ще е по-добре за теб да имаш собствена стая.
Тя едва ли искаше да остане при него. Последва мълчание и той реши, че може би все пак иска. Почувства се неловко като каза:
— Ако искаш… можеш да останеш тук. Имам предвид, че може да поставим допълнително легло.
— Какво не му е наред на това?
Искаше да спи до него? Защо… О, ясно.
— Кормия, не се тревожи за това, че Директрис или останалите ще си помислят, че не изпълняваш задълженията си. Никой няма да научи какво правиш тук.
Или по-точно в нейния случай, какво не прави.
— Не е това. Вятърът… или поне аз така мисля… тресе къщата, нали?
— Да, доста е ветровито в момента. Но сме оградени от дебели каменни стени.
Той почака тя да продължи, но тя не го направи и изведнъж му стана ясно. Беше такъв безчувствен мръсник. Беше я извел от единственото й познато обкръжение, за да я постави в напълно нов свят. Стряскаха я неща, смятани от него за нормални. Как да се чувства спокойно, като не знае кои шумове вещаят опасност и кои не?
— Щом искаш да останеш тук, аз нямам нищо против. — Той се озърна наоколо в опит да реши къде може да се постави сгъваемо легло. — Има предостатъчно място за допълнително легло.
— Това легло е добро за мен.
— Да, аз ще спя на сгъваемото.
— Защо?
— Защото не ми се ще да спя на пода. — Имаше място между два от прозорците. Можеше да накара Фриц да…
— Но това легло е достатъчно голямо за двама ни.
Фюри бавно обърна глава към нея. После примигна.
— Да.
— Ще го поделим. — Погледът й все така беше забит в пода, но в гласа й се усещаше смайваща решителност. — Така поне ще мога да казвам, че лежа до вас.
Това било значи.
— Добре.
Тя кимна и заобиколи леглото. Пъхна се между чаршафите, легна с лице към него и се сви на кълбо. Което беше изненадващо. Както и фактът, че не стисна здраво очи и не се престори на заспала.
Фюри загаси цигарата и реши, че ще направи услуга и на двама им и ще легне върху завивката. Но първо трябваше да отиде до банята.
Гадост.
Е, рано или късно трябваше да научи за крака му.
Той отметна завивката, протегна се за бастуна си и се изправи. Чу как дъхът й изсвистя и усещаше, че го наблюдава. Боже, сигурно е потресена, помисли си. Като Избраница беше свикнала на съвършенство.
— Кракът ми от коляното надолу липсва. Това обаче не е проблем.
Стига протезата му да беше на мястото си и да функционираше добре.
— Връщам се веднага. — Почувства облекчение при затварянето на вратата и остана в банята по-дълго от обикновено, като изми зъбите си и ги почисти с конец, а после използва тоалетната. Започна да прережда шишенцата с таблетки в шкафчето и знаеше, че е време да излезе.