Мили боже… Защо не беше направил връзката по-рано?
— Слепотата ти — поясни тя — ти позволяваше да го отричаш. Не искаше да го видиш.
Ви се отдръпна от нея, препъвайки се. Стигна до леглото и седна, като си каза, че не беше моментът да си губи ума. Я почакай… Вече го беше изгубил…
— Как… е възможно това?
Това беше въпрос, но кого го беше грижа в този момент?
— Да, мисля да ти простя този единствен път. — Скрайб Върджин се понесе из стаята, без да движи краката си, а робата й се стелеше около нея, неповлияна от движението. В настъпилата тишина той се замисли за правилата в шаха. Кралицата, единствена и неповторима, можеше да прави каквито ходове пожелае по дъската.
Накрая тя заговори с дълбок и властен тон.
— Исках да позная зачеването и раждането във физическия им смисъл, така че приех телесна форма, която ми позволяваше да извърша сексуален акт. Заминах за Древната страна в подходящото състояние. — Тя спря пред стъклените врати, водещи към терасата. — Избрах мъж според качествата, които тогава смятах за най-важни за оцеляването на вида: силен, умен, агресивен.
Ви си представи баща си и се почуди какво ли брутално изживяване е било да прави секс със Скрайб Върджин.
— Такова беше, наистина — каза тя. — Получих това, за което бях отишла, в пълен размер. Веднъж започнал, той нямаше спиране. Такава беше природата му. Малко преди края обаче той се отдръпна от мен. Някак беше разбрал какво целях и коя бях.
Да, баща му умееше отлично да разгадава и използва мотивите на другите.
— Сигурно беше глупаво от моя страна да си въобразявам, че можех да мина за каквото не съм с мъж като него. Беше наистина умен. — Тя погледна към Ви. — Каза ми, че ще ми даде семето си само ако то ще създаде мъжко чедо. Никога не беше успявал да създаде син, който да оцелее след раждането, и егото му на воин търсеше удовлетворение. Аз от друга страна исках моя син за Избраниците. Баща ти може да беше умел тактик, но не беше единственият. Знаех каква е слабостта му и я използвах, защото можех да определя пола на детето. Споразумяхме се той да те получи три години след раждането и да те тренира да се биеш на негова страна в продължение на триста години. Оттам нататък трябваше да служиш на моите цели.
Нейните цели? Целите на баща му? Той нямаше ли право на мнение?
Гласът на Скрайб Върджин стана глух.
— След като постигнахме съгласие, той ме принуди да остана под него с часове и ме доведе до състояние, от което едва не умрях. Беше обсебен от потребността да създаде син и аз го понесох, защото същото важеше и за мен.
Понесох беше точната дума. Ви, както и всички други мъже във военния лагер, бяха принуждавани да наблюдават баща му по време на секс. Блъдлетър не правеше разлика между битката и сексуалния акт и не го беше грижа за размера или крехкостта на жените.
Скрайб Върджин отново се понесе из стаята.
— Заведох те в лагера в деня на третия ти рожден ден.
В главата на Ви започна да се надига далечно бучене като от влак, който набираше скорост. Благодарение на малката сделка на родителите му животът му беше преминал в кошмар. Беше принуден да понася последствията от жестокостта на баща си, както и тежките уроци на бойния лагер.
Говорът му прерасна в ръмжене.
— Знаеш ли какво ми причини той? Знаеш ли какво изживях?
— Да.
Изоставяйки всякакъв етикет, той избухна:
— Тогава защо, по дяволите, допусна да остана там?
— Бях дала дума.
Ви се изправи на крака и ръката му се плъзна към интимните му части.
— Радвам се да науча, че достойнството ти е останало непокътнато, дори това да не важи за мен. Замяната си е струвала.
— Мога да разбера гнева ти.
— Можеш ли, мамо! Това ме кара да се чувствам толкова по-добре. Прекарах двайсет години от живота си в борба за оцеляване. И какво получих? Объркано съзнание и съсипано тяло. И сега искаш да създам поколение за теб? — Той се усмихна студено. — Ами ако не съм способен? Ако знаеше какво съм преживял, дори не би си помислила за такова нещо.
— Способен си.
— Откъде знаеш?
— Мислиш ли, че има част от сина ми, която да не мога да видя?
— Ти… кучко — прошепна той.
От тялото й се излъчи топлина. Достатъчна, че да опърли веждите му. Гласът й разцепи въздуха.
— Не забравяй коя съм, боецо. Не проявих мъдрост при избора на баща ти и двамата платихме заради тази грешка. Мислиш ли, че не съм страдала заради посоката, в която пое животът ти? Смяташ, че съм стояла и съм наблюдавала, без да ме е грижа? Сърцето ми се късаше за теб всеки ден.