Отвори вратата.
Лежеше както я беше оставил — на ръба на леглото, с лице към него и отворени очи.
Докато се приближаваше, му се прииска да спре да го гледа. Особено, когато се изтегна върху завивката и халатът не покри крака му. Подръпна края на чаршафа, за да се прикрие, и се опита да се отпусне.
Нямаше да се получи. Беше му студено така, полузавит.
Хвърли поглед, за да премери разстоянието между тях. Имаше толкова много място, че със същия успех можеха да спят в различни стаи.
— Ще изгася лампата.
Тя повдигна глава и после отново се отпусна на възглавницата, а той загаси осветлението и се пъхна между завивките.
В мрака се намести непохватно до нея. Боже… Досега не беше спал с друг. Е, вярно, един път се наложи да прекара нощта с Ви и Бъч по време на периода на нужда на Бела, но само защото изпаднаха в несвяст. А и те бяха мъже. А Кормия със сигурност не беше.
Пое дълбоко дъх. Този аромат на жасмин носеше истинска наслада.
Затвори очи и се зачуди дали и тя се чувства така сковано и неловко. Денят щеше да е дълъг. Трябваше да настоява за допълнителното легло.
46.
— Вишъс, ще спреш ли да се хилиш така? Започваш да ме плашиш.
Ви показа на Бъч среден пръст от другия край на кухнята и продължи да пие кафето си. Нощта наближаваше, което значеше, че… след двайсет и осем минути… щеше да е свободен.
В мига, когато излезеше, щеше да се отправи към дома на Джейн и да направи нещо романтично. Не беше сигурен точно какво. Може би щеше да й занесе цветя. Цветя и охранителна система. Нямаше по-добра демонстрация за любов от детектори за движение.
Боже, беше превъртял. Ама наистина.
Казала му беше, че ще се прибере около девет. Реши, че може да се потруди малко над спалнята й и после да остане с нея до полунощ.
Но тогава му оставаха само пет часа за лов.
Бъч прехвърли с шумолене спортните страници, наведе се да целуне Мариса по рамото и се върна към вестника си. В отговор тя вдигна поглед от документите, свързани с Убежището, помилва ръката му и отново се зае с работата си. На врата й имаше пресни следи от ухапване, а лицето й блестеше като на много задоволена жена.
Ви погледна в чашата с кафе и потърка козята си брадичка. Те с Джейн никога нямаше да имат това, помисли си, защото дори нямаше да живеят заедно. Дори да не беше заради Братството, той не можеше да ходи в апартамента й денем заради слънцето, а нейното идване тук бе невъзможно поради други причини. Рискът беше достатъчно голям и така — тя знаеше за съществуването на расата им. Повече контакти, повече подробности и повече време, прекарано сред Братството, не биха били умно и безопасно решение.
Ви разклати чашата си и се облегна назад в креслото. Тревожеше се за бъдещето. С Джейн бяха щастливи заедно, но тази насилствена раздяла щеше да си каже думата. Вече чувстваше напрежението от предстоящата им раздяла през нощта.
Искаше тя да е близо до него, както собствената му кожа, двайсет и четири часа в денонощието, седем дни в седмицата. Въпреки че да чува гласа й по телефона, беше по-добре от нищо, това не можеше да го задоволи напълно. Но какви бяха другите възможности?
Последва ново шумолене на вестника, докато Бъч се бореше с него. Никак не се отнасяше добре към пресата. Винаги мачкаше и разбъркваше страниците. Със списанията беше същият. Бъч не толкова четеше написаното, колкото се гавреше с хартията в ръчищата си.
Докато тероризираше статия, свързана с бейзбола, той отново вдигна поглед към Мариса и Ви знаеше, че скоро ще се оттеглят, но не защото са допили кафето си.
Знаеше какво ще се случи по подразбиране, а не защото можеше да прочете мислите им. Бъч излъчваше характерния за него аромат, а Мариса обичаше да бъде със своя мъж. Ви не беше имал видение за тях двамата в леглото им в Дупката.
Мислите на Джейн бяха единствените, които можеше да прочете, и то невинаги.
Потърка центъра на гърдите си и се замисли за казаното от Скрайб Върджин, че виденията и пророческите му способности са изчезнали заради кръстопът в собствения му живот и когато това премине, те ще се завърнат. Но той вече имаше Джейн. Не беше ли преминал тази част? Беше открил своята жена. Бяха заедно. Точка по въпроса.
Отпи от кафето и продължи да потърква гърдите си.
Тази сутрин отново беше имал кошмар.
Тъй като не можеше да приеме, че това е резултат от посттравматичен стрес, реши, че става дума за алегория. Подсъзнанието му се връщаше към факта, че още няма контрол над живота си. Защото така става, като си влюбен. Това трябваше да е причината. Да, сигурно.