— Десет минути — прошепна Бъч в ухото на Мариса. — Може ли да прекарам десет минути с теб, преди да тръгнеш? Моля те, мила…
Ви завъртя очи и почувства облекчение, задето се подразни от любовните им игрички. Поне тестостеронът му беше в изобилие.
— Мила… моля те.
Ви отпи от чашата си.
— Мариса, пусни на горкия нещастник. Мрънкането му ми лази по нервите.
— Няма да допуснем такова нещо. — Мариса събра документите си с усмивка на лицето и хвърли поглед към Бъч. — Десет минути. И по-добре ги засечи.
Бъч скочи от стола, все едно гореше.
— Не го ли правя винаги?
— Да.
Те се целунаха, а Ви изръмжа.
— Забавлявайте се, хлапета. Но някъде другаде.
Разминаха се със Зейдист, който влезе на бегом.
— Мамка му… мамка му.
— Какво става, братко?
— Имам час и закъснявам. — Зейдист извади пакет с гевречета, пуешки бут и кутия сладолед от фризера. — По дяволите.
— Това ли ти е закуската?
— Млъквай. Почти истински сандвич с пуешко е.
— Сладоледа не замества майонезата.
— Няма значение. — Той се втурна обратно към вратата. — Между другото Фюри е тук и е довел Избраницата със себе си. Реших, че е по-добре да знаеш, ако засечеш непозната жена наоколо.
Я виж ти. Изненада.
— Как е той?
Зейдист спря.
— Не знам. Не споделя много по въпроса. Не е от най-разговорливите.
— Понеже ти се каниш да гостуваш в сутрешното токшоу.
— Веднага след теб.
— Туш. — Ви поклати глава. — Задължен съм му.
— Така е. Всички сме му задължени.
— Зи, дръж. — Ви му метна лъжичката, която беше използвал, за да си сложи захар. — Сигурен съм, че ще ти трябва.
Зи я улови във въздуха.
— Щях да забравя. Благодаря. Бела ми е в главата непрекъснато. Нали ме разбираш?
Вратата се затвори след него.
В притихналата кухня Ви отново отпи от чашата си. Кафето вече не беше горещо. Топлината му си беше отишла. След още петнайсет минути щеше да е леденостудено.
Нямаше да става за пиене.
Да… Вече беше научил какво е да мислиш за жената си непрестанно.
Знаеше го от личен опит.
Кормия почувства как леглото се разтресе от преобръщането на Примейла. И отново.
Това продължаваше от часове. Не беше спала целия ден и беше сигурна, че това важи и за него. Освен ако не мърдаше прекалено много в съня си.
Той изпъшка и отново се разшава. Явно не можеше да се намести удобно и тя се тревожеше, че го притеснява… въпреки че не й беше ясно защо. Лежеше си мирно от самото начало.
Беше странно. Присъствието му я успокояваше, въпреки нервността му. Чувстваше се облекчена при мисълта, че той лежи в другата половина на леглото. С него беше в безопасност, въпреки че не го познаваше.
Примейлът се разшава отново, изръмжа и…
Кормия подскочи, когато дланта му се озова върху ръката й.
Също и той. От гърлото му се разнесе въпросителен звук и той плъзна ръка нагоре-надолу, очевидно за да провери кой е в леглото.
Тя очакваше той да се дръпне.
Вместо това той я сграбчи.
Кормия зяпна шокирана, а той издаде гърлен звук и се размърда между чаршафите. Дланта му се озова от ръката върху кръста й. Тя явно премина някакъв вид тест и той се претърколи близо до нея. Масивното му бедро се притисна към нейните и тя усети нещо твърдо върху себе си. Ръката му се размърда и преди тя да се усети, завесата беше отстранена от тялото й.
Той изръмжа силно и рязко я придърпа към себе си, така че ерекцията му попадна точно между бедрата й. Тя изохка, но нямаше време за реагиране или мислене. Устните му намериха врата и засмукаха кожата й. Тялото й се изпълни с топлина. Той започна да се движи. Ритмичните тласъци предизвикаха влага и трепет между краката й. В тялото й се разля неясна потребност.
Без предупреждение той я хвана с две ръце и притисна гърба й към леглото. Прекрасната му коса падаше върху лицето й. Масивното му бедро беше между нейните. Той се прехвърли върху нея и тя почувства натиска на нещо, за което знаеше, че е членът му. Надвесен над нея, той беше огромен, но тя не се почувства уплашена. Искаше намиращото се между тях. Копнееше за него.